Нещото, което прави хората недоволни от живота, в общия случай, е едно и също. Тук не става въпрос за травматични и тягостни периоди, които по подразбиране вгорчават живота и изместват личното щастие на заден план, а за необяснимото нещастие и неудовлетворение от всичко наоколо. Този общовалиден фактор са... очакванията, показва американско проучване, публикувано в списанието QZ.

Нещастието не е резултат от обкръжението или случващото се наоколо в такава степен, в каквато е следствие от собствените ни очаквания за това какво и как би трябвало да се случва или какво би трябвало да ни обкръжава, показва експериментът на Университета в Луизиана.

С други думи, учените потвърдили популярното твърдение, че ако човек мисли позитивно, ще му се случват положителни неща (или поне ще ги приема за такива), а ако е негативен - вероятността да се провали е по-голяма. Установили го чрез анализ на когнитивните и метакогнитивните функции на две групи хора - доволни и недоволни от живота (по собствената им самооценка), поставени в сходни ситуации.

Изследването показало, че щастливите хора като цяло имат високо самочувствие и вярват в способностите си, и заради това използват много по-интензивно мозъка си, за да се справят с трудностите и задачите си. Нагласата им е, че успехът е единственият възможен избор, затова и влагат много повече усилие в дейностите си, като търсят решението от много различни ъгли. А когато резултатът е удовлетворяващ, и чувството е на лично удовлетворение, известно още като щастие.

Същото важи и за преживяванията - щастливите хора отиват на непознато място или се захващат с нови поприща с амбицията да ги покорят. И докато в такава ситуация негативно настроените хора се фиксират върху проблемите, доволните от живота ги подминават и не ги оставят да помрачат момента и след това спомена. Обратното поражда омагьосан кръг на негативни спомени, предизвикващи негативни очаквания и следователно - занижена мотивация - за следващи нови задачи и събития.

Проблемът с негативната нагласа обаче е, че тя се разлива върху околните и може да очертае границите на собственото им развитие.

Това са доказали учени от "Харвард" още през 60-те години на миналия век чрез особен, леко садистичен експеримент. На учителите в едно училище били посочени определени ученици, подбрани на абсолютно случаен принцип, с обяснението, че те са много интелигентни и обещаващи. Впоследствие тези ученици постигали значително по-добри резултати на изпити и дори на тестове за интелигентност.

Но децата не се отличавали по нищо друго, освен по отношението на учителите към тях. Оказало се, че на тях учителите системно обръщали повече внимание и давали повече шансове за доказване и успехи. Останалите в класа били неглижирани. Съвсем закономерно, успешните деца били щастливи, а пренебрегнатите - нещастни. Учителите пък оправдали отношението си с убеждението, че времето, което отделят на талантливите деца, нямало да бъде изгубено.

Дори в медицината има термин за ефект, обратен на плацебото - ноцебо. Когато хората вярват, че лечението им няма да даде ефект, резултатите от него са действително по-лоши, отколкото при хора с оптимистична или неутрална нагласа, показало друго изследване от 60-те.

В новото проучване учените открили, няколко масови очаквания-заблуди, които поддържат нещастието на "хронично" нещастните хора. Това са убеждения, които няма как да са верни, но се заучават и вклиняват в съзнанието още от детството - например че животът е справедлив и всяко лошо се отплаща с добро, или пък че нещата се подреждат от самосебе си. Тези постулати пречат на хората да бъдат гъвкави и да използват мозъка си пълноценно в различни ситуации - да се отърсват от нещастията без да очакват възмездие или да впрегнат сили, за да наредят нещата сами, убедени са учените.

Успехът всъщност зависи от индивидуалното усилие, но и от времето и подкрепата, инвестирани в човека преди това, обобщават те.