Те не желаят да използват думата“комфорт“, предпочитат „уют“, когато описват как се чувстват на сцената на Хасковския театър „Иван Димов“.

Екипът, изработил култовата пиеса на Христо Бойчев, като премиерна под шапката на Хасковския театър и като режисьорски дебют на актьора Дамян Тенев, дава друг ъгъл на популярния текст на Бойчев, за който той получи „Икар“ за най-добра българска пиеса.

В ролите на четиримата аутсайдери, които все чакат на една забравена гара влак, който никога не идва, в усещанията за страданието, надеждата и пътя към себе си, влизат актьорите Петър Влайков, Красимир Митев, Пламен Петков и Станислава Николова и Иванка Шекерова.

“Пиесата е философска, част от темите, които засяга са за страданието и самосъжаленията. Героят ми Доко е показателен пример за това, че дългото и искрено страдание може да изроди човек-духовно и дори физически“, казва Петър Влайков.

Пиесата е много провокативна и за Красимир Митев, който е изпълнителят на Мето. Пламен Петков се превъплъщава в образа на Луко, а Емануил Костадинов играе персонажът, носител на мъдростта-магьосникът Хари. Станислава Николова в пиесата е Любка-единственото женско присъствие между всички мъже клошари. Като една истинска жена Любка е и най-нежното и най-жестокото създание между тях, казва за героинята си Николова.

„Представлението е много различно от всичко, което се е правило в хасковския театър. Приветствам решението на Дамян Тенев да тръгне по пътя на режисурата. Смятам, че дебютният му спектакъл като режисьор ще е много високо оценен, не само от публиката, но и от хората, които се занимават с театър“, казва Иванка Шекерова, която в пиесата играе Съновидението.

„Страданиетоq като следствие от липсата на любов. Това е центърът на текста. Като жанр пиесата е абсурдна комедия. Но в абсурда няма любов, няма и Бог. В абсурда няма упование, човекът е като клечка, която става жертва на обстоятелствата“, казва за впечатленията си върху текста и режисьорът Дамян Тенев. За него „Оркестър Титаник„ е дипломна работа в НАТФИЗ като режисьор, за която ще получи оценка през октомври.

Въпреки, че е сред популярните драматургии на Христо Бойчев, и както той сам казва „поставяна чак в най-северните страни на Сибир“, за „ Оркестър Титаник“ Дамян Тенев признава, че не е гледал спектакъла на живо, само снимки от него. По създадените усещания от фотосите обаче начинаещият режисьор е на мнение, че върху текста предшествениците му са работили твърде стерилно. „През този текст се е поглеждало досега много конкретно, като през някаква тясна дупчица“, смята той. А за погледа в най-новата постановка на хасковска сцена, той казва „ наш“ и обяснява защо “Казвам наш, а не мой, понеже актьорският състав и аз сме хора на почти една и съща възраст. Положението на тези скитници на тази гара е малко като нашето в средата, в която съществуваме. Затова и пиесата не сме я правили принципно, а сме я прекарали през нас самите като хора. Всичко, което е вътре в нашия спектакъл е част от нашия опит.“ Затова и предложеният от състава на Дамян Тенев ъгъл на „ Оркестър Титаник“ може да се тълкува като посланието им и от позицията на млади хора, които живеят, борят се ,работят и имат надежди в България.

„Основният сблъсък е за невидимото-любовта и надеждата, за нещата които не могат да бъдат докоснати, защото без тях светът става плосък, хората остават без своята вътрешност-душа или дух.

Опитът, който героите ни представят, е опит как в много лоша среда, каквато е средата на тези скитници, когато те са изгубили всичко, изоставени и объркани, можеш все пак да срещнеш един един чужденец / в пиесата Хари/, който да направи опити да те  одухотвори, да тм припомни, кой си всъщност. Така и Хари припомня на скитниците, че не са просто някакви твари, които се борят за оцеляването, припомня им, че има и други неща, които могат да им дадат същност.

Но тези неща не могат да бъдат докоснати, те са във всеки един от тях. И затова пътят, който трябва да бъде изминат е отвътре навън. Пътят е, когато всеки си спомни кой е всъщност, понеже в дребните неща се изгубваме ужасно и забравяме защо сме тук“, казва Дамян Тенев. За него обаче пиесата не е за отчаянието, а за надеждата.„Абсурдът е страшен, когато се срещнеш с него очи в очи. Но важно е, че героите от „Оркестър Титаник“ не спират да се борят, което прави тази пиеса не за отчаянието, аз надеждата, като в мита за Сизиф.“

А извън постановката, за момента на решението от сцената като актьор да слезе в залата като режисьор, Тенев обяснява с любовта си към театъра. “Когато обичащ едно нещо е интересно да го опознаеш от всичките му страни.“ Затова възприема новото си амплоа по-скоро като обогатяване, а не за драстична промяна.

Премиерата на спектакъла на хасковска сцена е  на 21 септември от 19 часа.

Красимира Славова