От х:

Днес в x:

Най-лесният начин за кражба на лични данни у нас са подписките

Най-голям риск за злоупотреба с лични данните у нас създават събираните за избори, референдуми и граждански инициативи подписки. Това коментира шефът на Института за публичната среда и член на Обществения съвет към ЦИК Антоанета Цонева в ефира на БНР.

Подобни списъци най-често правят политическите сили, за да се регистрират за участие в избори. Пикът на кражби на лични данни на избиратели бе на евровота през 2014 г. Тогава бяха подадени над 1300 жалби от граждани, открили, че персоналната им информация е попаднала в подписки без тяхното съгласие. Впоследствие Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) провери над 50 партии и инициативни комитети и наложи глоби за около 50 хиляди лева, пише в. "Сега". 

За да се намали възможността от злоупотреби, комисията и институтът на Цонева са разработили Електронен наръчник за защита на личните данни по време на избори. Ръководството може да бъде открито на сайта azglasuvam.net/ в секцията "Моите лични данни". Основното е, че от името на партии подписи могат да събират само изрично упълномощени от тях лица. А от името на инициативни комитети - само техни членове. Гражданите могат да поискат от събиращия подписи да удостовери, че политическият субект, който представлява, се е регистрирал в КЗЛД като администратор на лични данни. Най-важната гаранция срещу злоупотреба обаче остава възможността самите граждани да проверят дали фигурират в списъците на политическите субекти, регистрирали се за участие на предстоящите президентски избори и национален референдум на 6 ноември. Това е възможно от вчера на сайта на ЦИК на http://www.cik.bg/bg/pvr2016/voters.

За извършване на проверка е необходимо човекът да се регистрира на страницата, след което получава по електронен път персонален идентификационен код, който е въведен, за да се попречи на трети страни (напр. работодатели) да проверяват дали не се е подписал в подкрепа на дадена партия. Самата проверка изисква да се въведат отново на сайта ЕГН-то и полученият код.

Ако се установи, че човекът е попаднал в нечий списък без свое съгласие, може да подаде жалба в КЗЛД. Комисията трябва да направи проверка и ако установи нарушение, може да наложи санкция. Решение по същество трябва да има в срок от 30 дни от постъпване на жалбата. От комисията изрично предупредиха, че анонимни сигнали няма да се разглеждат.

 

Източник: http://www.actualno.com

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини