Учените използвали нови техники с висока резолюция, за да получат изображения на библейския текст, скрит в свитъка от Ен Гади. След виртуалното разгъване на свитъка изследователите открили много ранен екземпляр на Книгата на Левит. Те са потвърдили, че той съдържа най-ранния известен екземпляр на тази част от Моисеевото петокнижие - първите пет книги на Библията.
"Този метод отваря нов прозорец, през който можем да погледнем назад във времето и да прочетем материали, които сме смятали за загубени поради увреждане и разпад", казва ръководителят на изследването брент Силс от университета в Кентъки. "Има толкова много други уникални и вълнуващи материали, които тепърва могат разкрият своите тайни - ние едва започваме да откриваме това, което те може да съдържат".
Виртуалното разгъване на свитъка преминало през три етапа.
Първо направили триизмерно обемно сканиране на документа, за да определят всеки отделен слой вътре. При повторното сканиране търсели по-ярки пиксели, които съответстват на мастило на основата на желязо или олово. Сканирането позволило да се разбере какво е написано върху повърхността на свитъка, без изобщо да го виждат с очите си. На последният етап 3D изображението било "изправено" в 2D така, че да може да се чете. Тези три етапа били повторени много пъти - върху всяка малка част от свитъка всеки път, за да се гарантират най-точни резултати. Накрая фрагментите били сглобени заедно като пъзел на екрана.
Преди да бъде разработена тази техника, изследователите са били в състояние да видят първите осем стиха на Левит върху външния слой на свитъка.
Документът, който се смята, че е на повече от 1500 години, е бил лошо обгорен в някакъв момент в историята, което означава, че историците не могат да рискуват да го отворят. Но дори ако документът можеше да бъде развит, заради изгарянията визуалното дешифриране на текста е почти невъзможно.
След виртуалното разгъване на свитъка текстът е добре видим и експертите могат да извършват пълни анализи на съдържанието му. Откриването на текста в свитъка от Ен Гади е абсолютно удивително, смятат учените. Но модерните технологии дават нов живот на това културно съкровище. Изследването е публикувано в Science Advances.
