Няколко млади хора се превърнаха в резиденти в село Татарево. Те са част от осъществената Арт резиденция „Татрево“ - съвместна инициатива на „Отключи сцената“ и „Резиденция Баба“ - проект на сдружението „Фабрика за идеи“..

Млади, градски хора изучават привичките, непознатите територии и мисленето на хората от селото в продължение на месец. След няколко дни тяхната мисия ще приключи и те ще отнесат със себе си спомена за направената лютеница, подредените спомени на читалището и вечерните прожекции на открито.

Домакини са им Наско Атанасов и неговата баба – Петя Атанасова. Преди време Наско помогна на участвали вече в „Резиденция Баба“ да покажат снимки от своята мисия. След това предлага свой проект, който осъществява съвместно със сдружението „Фабрика за идеи“. Днес той е част както от резидентите, така и от домакините.

Сред гостите е украинката Маргарита Попова. Съвпадението с имената на вицепрезидента, разбира се е случайно, но е повод за шеги, че това може да ѝ помогне да получи българско гражданство. Тя е гледала клипове на „Отключи сцената“ от минали години и когато преди няколко месеца попада на поканата, публикувана от Наско във фейсбук за участие в Арт резиденцият „Татарево“, без да се замисля попълва анкетата и става част от идеята.

Според нея селата в България и Украйна не се различават съществено – хората са приветливи, духът е един и същи и всеки знае всичко за всеки. Лошото обаче е, че бързо опустяват – споделя Маргарита. За да се променят нещата хората трябва да се обединят, а това е най-сложният процес.

За Маргарита правенето на лютеница е забавно.

За разлика от Маргарита, Мирела Пенчева добре познава обстановката в селото и дома на насковата баба – тя е част от приятелите му, които миналата година преобразиха сцената. Мирела е от Хасково и е участвала в сглобяването на декора, а сега помага той да бъде преобразен и да се използва за изложба на намерените документи, афиши и други интересни материали при разчистването миналата година.

В ролята на „куратор“ влиза Светла Георгиева. Тя е художник, който се занимава с фотография. Родена е в Карлово, но е живяла в Пловдив. И тя като другите резиденти е вдъхновена от идеята да опознае живота на село.

Гавраил Гавраилов споделя, че е харесал идеята, защото той самият никога не е имал село. Израснал в стария град на Пловдив, винаги завиждал на приятелите си, които през лятото се отправяли „на село“.

Днес той се занимава със селски туризъм и дори има издадени книги за пътешествия и посоки. Изследва условията и твърди, че Татарево е село, което може да развива такъв туризъм – близо е до главен път, има отправни точки към интересни места, а ние знаем, че наоколо има и интересни събития. С особен интерес Гавраил се е включил в приготвянето на лютеницата. Разказва любопитни неща за тази типично българска рецепта – за това че има по няколко рецепти във всяко населено място и че се казва лютеница, а не е люта, защото в миналото лютото е било консервант, който днес не се харесва. Това, което той наблюдава тук, анализа и коментарите си ще включи в докторантурата си, която има желание да представи на научен форум.

Основната идея – споделя Наско- е участието на тези хора в проекта да не приключи в деня, в който те си тръгнат. Случващото се в Татарево трябва да се превърне в тяхно вдъхновение, да дойдат някой ден отново и да споделят преживяното. Така те обогатяват своите знания, но могат да донесат и живот в селото.  

Теодора Кирякова