Мария Кьосева е секретар на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в община Първомай от 2003 година.

Тя е човекът, който пряко се сблъсква с детската агресия и има наблюдения за това явление през последните години не само служебно, но и като родител.

Разговаряме с нея в началото на учебната година, когато често децата попадат във враждебна за тях среда.

Т.К.: Променя ли се агресията с промяната на начина ни на живот?

М.К.: Вече разглеждаме агресията не само като физическо насилие. Отхвърлянето на детето е нов вид агресия. Ако не си част от дадена група това може да бъде повод за неочаквана агресия. Унижението, словесната агресия се срещат все по-често. Понякога агресията започва като вид игра, а някои взeмат участие и само като странични наблюдатели. Децата трудно долавят границата между игривата закачка и агресивната намеса. За това роля играят и рекламите, филмите, медиите, неконтролируемото присъствие в Интернет. Но те сами по себе си не могат да провокират агресия, за това роля играят много фактори.

Т.К.: Нека да споменем най-важните фактори:

М.К.: Те са комплексни. Семейството безспорно е първият. То формира поведение, но може и да поощрява агресивността у едно дете. В семейството то може просто да научи такъв модел на поведение. Да подражава, да копира, да има модел на унижение и грубост. А може в семейна среда детето да се чувства притеснено, комплексирано и излизайки навън „да наваксва самочувствие“.

Приятелската среда може да е фактор, който да утвърждава агресивно поведение. Липсата на умения за общуване, за словесно изразяване. Много често се случва при сбиване да не се знае кой е инициатор.

Т.К.: Как можем да се справим с агресивността на децата?

М.К.: Чрез превенция и добри модели на поведение в обществото. Във всяко училище има комисии, които следят за такова поведение и тяхната дейност е точно за превенция на противообществените появи при учениците. Добре е родителите да разговарят и с класните ръководители, ако се наблюдава такова поведение.

Т.К.: Търсят ли помощ родители на агресивни деца?

М.К.: Не. За съжаление в моята практика до сега сигнали са ни подавани само от родителите на деца жертви на агресия и насилие. С родителите се работи изключително трудно - нямат време, нямат желание, много от тях отсъстват изобщо от страната, а в повечето случаи с настойниците и попечителите не може изобщо да се работи.

Т.К.: Колко често се среща агресията между учениците в Първомайска община?

М.К.: Аз мога да говоря за случаите, които са разглеждани от Комисията. А те не са много. Един от тях даде повод да направим конкурс и изложба на детски рисунки „Пролет - живот без насилие“. Децата се включиха с огромно желание и дори се наложи да разделим художниците в две възрастови категории.

Т.К.: Какви случаи на противообществени прояви най-често се разглеждат в комисията?

М.К.: През първите 9 месеца на годината най- много са кражбите – няколко от търговски обекти, домови кражби и от обществена сграда.

Теодора Кирякова