Първият учебен ден, 15 септември е повод за мнозина политици да посетят училищните дворове, да произнесат приветствени слова и да покажат оптимизъм, от който обществото ни като цяло има нужда. Считаме обаче, че на тази знакова дата е редно да се говори и за проблемите, които българското образование изпитва с особена сила днес. Най-вече за проблемите свързани с неговото администриране, което, ако не коригира грешките си, може да доведе до трайни негативни резултати. Това се казва в декларация на Патриотичния фронт по повод първия учебен ден.
Ето и пълния й текст:
„Тревога буди фактът, че с изработените Държавно-образователни стандарти, учебни планове и програми Министерство на образованието и науката дописва Закона за предучилищното и училищно образование, а в определени случаи констатираме разминаване със законодателните разпоредби, като за нас, българските патриоти най-неприемлив е фактът, че се игнорира патриотичното възпитание в българското училище.
Това е видно от сайта на МОН, където са обявени редица Държавни образователни стандарти. Очевидно Чиновниците в МОН нямат отношение към национално-патриотичното възпитание и нарушават Закона за предучилищното и училищното образование. Една от основните цели на образованието, предвидени в закона е „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност“. Освен това, в чл. 76, ал. 5 е упоменато, че „В процеса на училищното образование може да се изучават и учебни предмети от областта на глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното образование, предприемачеството, управлението на личните финанси и програмирането, защитата на родината, населението и околната среда, учебни предмети, които формират национално самочувствие, патриотичен дух и родолюбие в децата и учениците, като разширяват и допълват съдържание, което присъства интегрирано в други учебни предмети“. Това изискване кореспондира пряко с Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България, където в приоритет 8.8. е записано, че образованието в България цели: „Формиране на национално самочувствие и патриотичен дух сред децата и младежите“.
До момента, това изискване е споменато единствено в Проект на Наредба за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование: „Гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование в часа на класа освен чрез обучение за придобиване на компетентностите, посочени в рамковите изисквания по чл. 14, ал. 2, се осъществява чрез занимания, дейности и проекти по тематични области, свързани с: 1. патриотичното възпитание и изграждането на националното самочувствие;“
На патриотичното възпитание в часа на класа са посветени „цели“ 4 часа годишно! При това, Министерството залага на ритуализацията на възпитанието /думи на Кунева/, свързана с познаване на знамето, химна, историята на училището и др.
За сметка на това, силно се акцентира върху интеркултурния диалог, толерантността към различния, познаване на неговите религиозни, етнически и културни особености, съвместни дейности в мултикултурна среда. Т.е. поощряваме политиката на мултикултурализъм, която вече се ревизира, след като донесе толкова злини на страни от ЕС. Същевременно никъде не се отстоява принципа за единство на българската нация – че всеки трябва да се чувства първо българин по националност, преди да се самоопределя по етнически или верски принцип.
Самото наименование на стандарта, както се вижда, не извежда патриотичното образование като равнопоставен компонент с останалите /каквото беше нашето предложение в Закона/, а само може да се постигне като очакван резултат от дейностите в останалите направления, най-вече гражданско образование. За учебен предмет „Родолюбие“ /дори като ЗИП или СИП/ въобще не се и говори.
Най-съществените промени в учебните планове засегнаха предмета „История и цивилизация“. На практика преподаването на българската история в основното образование е сведена до част от общата история и в нито един клас тя не се изучава самостоятелно, от създаването на българската държава до наши дни. Така, завършилите основно образование няма да получат основни познания по родна история, а формирането на чувство на патриотизъм и национална гордост е трудно постижимо. Подобно е положението и при изучаването на българската литература. Достатъчен е да приведен примера, че в българското училище не се изучава нито едно произведение от великия български писател и патриот Николай Хайтов, който е роден на днешния ден преди 97 години.
Тук възниква въпросът, как в учебния процес ще бъдат изпълнени изискванията на ЗПУО?
Нека споменем само мимоходом и множеството други проблеми в сферата на образованието от последните няколко месеца: забавянето на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, скандалите с обявяването допълнителни стипендии за приоритетните специалности във ВУЗ и определянето на защитените специалности, уникална обществена поръчка за рекламни материали на Министерството, неотпечатаните учебници и т.н.
В началото на годината, от Патриотичния фронт предупреждавахме, че смяната на тогавашния министър Танев е безсмислена, ако не се промени политиката на МОН, ако не възтържествува професионализма и не се осъзнае огромната отговорност, която образованието има за бъдещото развитие на българската нация. Тогава се даваха грандиозни обещания. Днес не забелязваме изпълнение по нито едно от тях.
Заявяваме нашата принципна позиция открито от трибуната на Народното събрание не с цел търсене на конфронтация, а поради желанието ни проблемите да бъдат решавани бързо и адекватно. Отворени сме за диалог и сме готови да допринесем за преодоляване на дългогодишната инерция, която не води към нищо добро нито образованието, нито обществото ни, но има цели, които не могат да бъдат подменяни или забравяни. Те са заложени в програмата, с която Патриотичния фронт се яви на избори и спечели подкрепата на своите избиратели, заложени са и в програмата за управление на правителството. Патриотичното възпитание е такава цел и с него компромис не може да има. Очакваме неговото адекватно въвеждане в учебния процес, защото така изисква законът!
В този празничен ден е необходимо да отдаден нашата признателност преди всичко на българските учители, които въпреки тежестите на прехода съхраняват традициите на родното училище. На добър час скъпи учители, мили ученици.“
