Лидерите на Европа сякаш в един глас подеха лозунга, убедил британците да напуснат ЕС: "Да си върнем контрола обратно".

В седмицата, в която европейските лидери се събират в Братислава без Великобритания, за да направят оценка на щетите след Брекзит, идеята звучи особено привлекателно, трудно е да бъде оборена и внушава, че политиците са се вслушали в страховете на избирателите, пише Алистър Макдоналд за "Ройтерс".

Петъчната среща в Братислава по думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който ще води формата, няма да е посветена директно на Брекзит, а на уроците, научени от него: целта е "да си върнем обратно политическия контрол над общото ни бъдеще".

Но предвид дълбоките политически несъгласия по теми като създаването на нови работни места, укрепването на еврото или споделянето на отговорността за бежанците, събитието в словашката столица се очертава да бъде демонстрация на консенсус по доста по-безболезнените въпроси.

Можем да очакваме словесни сблъсъци по трудни теми като мигрантите и заплахата от тероризъм от страна на лидерите на 27-те страни членки (британският премиер Тереза Мей няма да присъства).

"Активистите за излизане на Великобритания от ЕС все пак имаха известно право, що се отнася до "връщането на контрола". Тяхната рецепта бе напълно погрешна, но те правилно диагностицираха какво тревожи хората", разказва източник от Брюксел пред "Ройтерс".

Наскоро Европа заплаши Apple с рекордна глоба, пощади Испания и Португалия от санкции заради нарушаване на бюджетните правила и стартира наново инициативата запремахване на роуминг таксите в съюза.

През идния март в Холандия предстоят избори, на които проучванията към момента сочат, че ще спечели антиислямската партия. Само месец по-късно френският президент Франсоа Оланд е заплашен от поражение от лидера на "Националния фронт" Марин льо Пен в президентски избори. В същото време германският канцлер Ангела Меркел, която до голяма степен задаваше посоката на ЕС в последното десетилетие, губи подкрепа година преди редовния парламентарен вот заради решението си да отвори вратите на страната си за над 1 милион мигранти.

Да възродим Рим

Ако срещата в Братислава не е с основен фокус разводът с Великобритания, то тя ще бъде отправна точка за останалите 27 страни членки да постигнат съгласие по три въпроса:

- незаконната миграция ;
- екстремисткото насилие;
- либерализирането на глобалната икономика, което събуди страховете на мнозина европейци и ги тласна към ксенофобията и протекционизма.

Лидерите на страните членки се надяват да съгласуват по-конкретни политики до март догодина, когато ще се срещат в италианската столица, за да отбележат 60-тата годишнина от подписването на договорите от Рим, полагащи основите на ЕС.

По важни въпроси като икономическото развитие и колко далеч може да стигнат държавите от еврозоната с увеличаването на публичните разходи в името на растежа съществува сериозно разделение по линията север-юг, изток-запад и дори по оста Берлин-Париж.

Както в случая с Испания и Португалия, Комисията е склонна на гъвкаво решение и за това говори и обявеното от Юнкерувеличаване на средствата за насърчаване на инвестициите.

Мигрантската криза извади наяве не само разделението между лидери като Меркел, приветствали с добре дошли бежанците, и ръководителите на централно- и източноевропейските държави като унгарския премиер Виктор Орбан и словашкия му колега Роберт Фицо, нежеклаещи да приемат мигранти.

Тя доведе и до разрив между страните членки и ЕК, която предложи въвеждане на система със задължителни квоти за бежанци. Този спор все още не е разрешен, но страстите се поуталожиха, след като през март ЕС подписа с Турция споразумение за връщане на нелегалните мигранти, както и след затварянето на границите по т.нар. балкански маршрут.

Очаква се в Братислава лидерите да се обединят около подкрепата за новата Европейска служба за гранична и брегова охрана. Меркел дори получи частична подкрепа от Орбан и Фицо за създаване на европейска армия – идея, която със сигурност не би се ползвала с одобрението на Великобритания, ако тя не бе гласувала да напусне ЕС.

Въпрос на имидж

В дневния ред на Туск за Братислава е записано, че освен темите за миграцията и сигурността, лидерите ще обсъждат и възстановяването на "баланса" в глобалния ред.

Очакват се гласове в защита на протекционизма по повод преговорите за сделките за свободна търговия с Канада (CETA) и САЩ (TTIP). Юнкер отново може да повдигне въпроса за борбата срещу избягването на корпоративния данък.

Но намирането на баланс, да не говорим за консенсус, е трудно осъществимо в Европа. Така например макар че Брюксел представя пред обществеността разследването срещу Apple като връщане на контрола, то ирландското правителство заяви, че ще защитава правото на страните да определят сами данъчните си закони.

Въпреки всички разногласия, лидерите са на едно мнение за необходимоста от укрепване на съюза – дори ръководителите на страните от Източна Европа, които добре знаят, че избирателите им харесват идващите от Брюксел субсидии. Избягването на споровете вероятно ще намали и възможността за отбелязване на истински напредък. Но към момента реакцията на европейците към скандала с работата на бившия председател на ЕК Жозе Мануел Барозу в "Голдман Сакс" показа, че те са по-заинтересовани от това преди всичко да излъскат имиджа си. За това намекна и Туск в "Туитър" миналата седмица: "Братислава трябва да покаже, че политическите лидери в Европа не са откъснати от реалността".