Иван Панайотов, началник на Регионалното управление на образованието в Хасково

- Г-н Панайотов, учебната 2016 -2017 година стартира с доста объркани представи на ученици, родители и учители от новата образователна реформа. Вие като експерт кои страхове бихте искали да успокоите най-напред?

- Когато работехме, защото и аз съм бил в работни групи по изработването на новия Закон, искахме да съберем в него опита от предишни промени и реформи от средното образование, както и добрата практика в други страни, за да се получи добър нормативен акт. Така се появи един доста голям закон с  обемисти приложения, като „Единния образователен стандарт“. Това може би е недостатък, тъй като законът стана доста тежък. Но стремежът е чрез него да имаме едно по-добро качество на образованието за децата ни и то да бъде по-близко до живота, т.е учениците да намерят по-лесно реализация.

А притесненията в началото на учебната година обикновено са свързани с това, което се очаква да бъде променено. Вече се знае, че най-много промени ще има в първи и пети клас. Там ще има нови учебни програми, нови учебници. Истината е, че учебниците в първи и пети клас няма как да са нови, въпреки промените в учебната програма, но пък и новите неща не са чак толкова големи, че да не могат да бъдат използвани старите помагала. Единствено учебникът по история в пети клас ще бъде съвършено нов и той вече е получен в почти всички училища.

Децата в първи клас ще учат две седмици повече отпреди, което, мисля, че не е лошо, нито за тях, нито за родителите. За родителите ще е добре, защото децата ще бъдат по-дълго ангажирани в училище, а  пък за децата - защото самият материал ще бъде преподаван в по-лек вариант.

Това, което се чува като сериозно притеснение за първокласниците, е за порядъка, по който ще се изучава азбуката. Духът на закона е да се даде повече свобода на учителя. Това е човекът, който е най-близко до своите ученици, най-добре познава техните потребности и преценката му ще е най-точна.

А иначе всички учители на първи и пети клас в региона вече са минали обучение и не бива да има притеснения.

- Под каквато и поредност да учат буквите, надали ще има първокласник, който в края на годината да не може да срича. Но не се ли задъхваме прекалено от образователни реформи през последните 20 години. Защо ни е поредната?

- Всъщност реформата се забави, затова належащите промени така се натрупаха. Още през 2005-2006 година беше приeта една концепция в НС за образованието и тя включваше няколко много важни елемента, които сега влизат наведнъж, за съжаление.

Може би най-важното в настоящата  реформа е, че всички ще завършват основно образование в седми клас. Друго основно в новата концепция е, че учениците в горен курс ще имат повече възможности за избор на учебни предмети. Сега всички говорим, че в 12 клас се готвят за постъпване във ВУЗ, много често има отстъстващи от класните стаи. Затова идеята е след девети клас учениците да могат да посочват профилиращи предмети. Това означава, че ще могат да изучават това, което те смятат, че ще ползват във висшето си образование впоследствие или пък по-късно, при кандидатстване за работа. 

Съществена промяна е и че освен след седми клас, ще има възможност за нов прием и след девети. Това е шанс за един малко по-късен избор, тъй като много често децата след седми клас се ориентират под въздействието на приятели или някаква емоция. В по-горен клас вече са по-зрели и този избор е по-осъзнат.

- Това означава ли, че се приближаваме все повече към западния модел на образование?

- Донякъде. Тази промяна се сравнява с английската система, при която учениците се подготвят още от училище за това, което ще изучават в следващия образователен етап.

- В промените са заложени изисквания и за подобряване квалификацията на учителите чрез атестиране. Появяват се вече обаче и сериозни коментари от страна на някои преподаватели, че това ще позволи лесното отстраняване на учители и поставянето на местата им на т. нар. „наши хора“.

- Всъщност атестирането ще влезе в сила чак след четири години. Освен за учителите, ще важи и за директорите. При учителите то ще даде  възможност за бързо кариерно израстване.

При високи оценки от атестирането всеки ще може да заеме по-бързо по-висока длъжност - старши и главен учител, а не да израства само на базата на натрупан стаж.

Разбирам опасенията на колегите, че  може да бъде  използвано като регламентиран начин за освобождаване на учители и директори, но ги уверявам, че атестирането няма как да се използва за кадруване.

- Тоест, добрите учители ще са тези с по-висока професионална степен според резултатите им като преподаватели, а не онези, които не са направили нищо за своето професионално развитие, но получават по-високата степен само защото се престояли в училище 10 години?

- Да, затова смятам, че тази промяна е много мотивираща. Атестирането е само и единствено с цел мотивация, а не да се освободим от един или друг преподавател. Дано колегите да разберат правилно тази идея.

- А как законът ще защити учителя, за да няма спекулации?

- Самият стандарт вече го е защитил до голяма степен, защото при атестирането на учителя оценката му ще бъде сума от самооценката и тази на комисия, формирана от колектива в учебното заведение.

- Това няма ли да доведе до вътрешни конфликти?

Надали, ако критериите за оценяване и мотивите към оценката са достатъчно обективни. Критериите са свързани с резултатите от труда на учителя, с неговата активност в училище и извън него, до голяма степен са свързани и с неговата квалификация. Важно е да отбележа, че ще има задължителна квалификация, която ще дава определени квалификационни кредити, без които ще се получи ниска оценка при атестирането.

- При какви обстоятелства учителите обаче ще попадат в графата „уволнен“?

- Ако получи два пъти последователно най-ниската оценка при атестирането. При първата такава оценка ще се прави план за подобрение на работа му. Но ако при следващата атестация отново има най-ниската оценка, учителят или директорът отпада от системата. Има достатъчно защитни механизми отпадане от системата да не се случва, въпреки че обществото е много чувствително към хора, които не си вършат добре работата, особено в системата на образованието. По-важното обаче в случая е да бъдат мотивирани колегите да подобряват квалификацията и качеството на работата си, защото смисълът на всичко са крайните резултати на децата.

- При  разговорите ми с учители по повод квалификациите те споделиха, че ще ощетяват семействата си, за да заделят пари за курсовете. Това няма ли да се превърне в узаконена схема за „пълнене на гуши“ на приближени до просветни шефове фирми, които предлагат различни форми на обучение?

- Едно от изискванията на Закона е всички фирми, които предлагат квалификационни курсове за учители, да бъдат събрани в единен регистър, който тепърва ще бъде създаден. Те ще бъдат лицензирани от МОН на базата на ясни критерии. А разходите по квалификацията на учителите ще бъдат поети от бюджета на учебното заведение. Те ще са различни за всяко училище и ще представляват 0,8 %, изчислени на базата на  средствата за заплати в даденото училище. Това е регламентирано дори в Колективния трудов договор.

- Един от най-ожесточените дебати е за децата до 4-ти клас, които няма да могат да повтарят класа. Дали е добре изоставащите да вървят нагоре с останалите?

- Ще си позволя да дам повече лично мнение, отколкото експертно, защото съм имал съученик в малките класове, който беше „повтаряч“, както му казвахме. Не мисля, че в края на втората му година в същия клас, макар преминал през същия учебен материал за втори път, той постигна по-добри резултати. Напротив, чувстваше се много зле и се демотивира още повече. И психолозите смятат, че при малките ученици ефектът от повтаряне ще е по-скоро отрицателен.

- Предстои отварянето на голяма електронна платформа, в която всяко дете ще има собствено досие - от детската градина до последния клас в училище. Какво ще представлява това?

- Първо да уточня, че данните няма да са общодостъпни. Целта е да има цялостен поглед от детската градина до 12 клас. Тази информация ще върви с детето навсякъде. Така ще има пълна информация за резултатите на детето през годините, формите на обучение, през което е преминало. Ще имаме цялостен поглед и ако има пропуски, по-лесно ще се хващат, ако пък има в дадени сфери много добри резултати, ще бъде насочвано отрано.

- Кажете откровено, смятате ли, че тази реформа ще е успешна?

- Смятам, че ще е успешна, ако се вложат достатъчно усилия и финанси. Усилия определено се влагат, тъй като са ангажирани всички учители, родителите също, чрез обществените съвети. Така родителите ще са по-близо до детската градина и училище и ще участват във взимането на важни решения.

Реформата влиза постъпателно и след четири години ще си проличи. Тогава днешните първокласници ще са в четвърти клас, когато има външно оценяване, и тогава резултатите ще покажат.

- И накрая, Вие как си спомняте първия учебен ден на 15-ти септември?

Най-първия, като ученик в училище „Климент“ го помня черно-бял, може би защото снимките ми като първокласник от онова време са черно-бели.

Като учител за първи път прекрачих учебния праг на 15-ти септември като преподавател по руски език в ТВУ-то в с. Динево, където постъпих по разпределение.

По-късно се преместих като преподавател по руски език на първокласници в СОУ „Любен Каравелов“ в Хасково, в същото училище след време бях и учител в гимназиален клас.

Но определено 15-ти септември в училище ми липсва, липсват ми погледите на учениците, когато след ваканцията се съберем отново.

Може би някой ден отново ще се върна като преподавател в училище.

Интервю на Красимира Славова