Преди два века, серия от силни земетресения разлюля малкото градче Ню Мадрид в Мисури и събори комините на къщите на разстояние 1000 километра. Твърди се, че за момент река Мисисипи потекла наобратно, защото коритото и се издигнало. Съвременни сеизмолози пресмятат, че трусовете през 1811 -1812 година са били над 7 по скалата на Рихтер. Дори и днес Ню Мадрид преживява по около 200 слаби труса на година – екип от геофизици твърди, че знае причината за земетресенията.
В новото изследване, те използвали томографска информация за вътрешността на Земята, която сочи че разтопени скали от долната част на кората се издигат нагоре. Тези скали придърпват гравитационно всичко около себе си, променяйки напрежението в региона, по начин, който увеличава риска от приплъзване в разломите, намиращи си в сеизмичната зона около Ню Мадрид. Откритието отваря врати и за идентифицирането на други потенциално опасни сеизмични зони.
Сеизмичната зона около Ню Мадрид е трудна за изследване. Регионът не генерира големи земетресения достатъчно често, за да даде възможност на учените да създадат подробен исторически архив. Не е открит и очевиден механизъм отключващ сеизмичната активност. Навсякъде другаде по света, земетресенията се случват близо до разломи, като този в Калифорния, където две тектонични плочи се срещат, сблъскват, дърпат или приплъзват една срещу друга. Но сеизмичната зона около Ню Мадрид се намира в средата на тихата и твърда Американска плоча.
Според една от теориите, влияние може би оказват древни разрушителни събития. Преди между 700 и 540 милиона години, днешната северноамериканска плоча се отделила след отчупването си от суперконтинент. Плочата не се откъснала напълно, но геолозите вярват, че под сеизмичната зона около Ню Мадрид са останали следи от събитието: погребана разломна зона, в която скалите са слаби и натрошени, а гъсти разтопени скали се издигат от долната част на земната кора.
Ключова за анализите на учените се оказала скоростта на сеизмичните вълни, свързана с плътността на подземните скали. Тя позволила на изследователите да изградят томографски образ на вътрешността на Земята.
Учените изчислили как гъстата долна част на земната кора би могла да промени напрежението, което в крайна сметка води до образуването на земетресения. Разтопените плътни скали придърпват околната земя навътре и надолу. Средноатлантическия хребет, който продължава до средата на Атлантическия океан се разпростира и оказва натиск върху северноамериканската плоча, избутвайки я на запад. Но разтопените плътни скали под сеизмичната зона около Ню Мадрид, пренасочват напрежението надолу, увеличавайки напрежението върху разломите в погребаната разривна зона. При подходящи условия, това напрежение се освобождава и възникват земетресения.
Идентифицирането на потенциалните причини за едно земетресение е трудно и учените предполагат, че в случая може би са замесени няколко фактора. Преди между 16 000 и 10 000 години, геологичните доказателства сочат, че регионът е станал сеизмично активен след като твърде много почва попаднала в река Мисисипи. Освобождавайки се от тежестта на почвата, разломите били активирани, а това би могло да освободи енергия за образуването на земетресения.
