На 8 септември се навършват 3 години откакто ни напусна Спасимир Балев. Той си тръгна от този свят въпреки младостта си, въпреки, че имаше какво още да даде на науката - един надарен, мотивиран и добър специалист в областта на физиката. Завършил училище в Първомай, носител на златаровска награда, той беше част от световен екип и един от малкото български учени, работещи в ЦЕРН.
Негови колеги изпратиха писмо до семейството му, за да кажат: „Не сме забравили Спасимир“:
Не може да се забрави това нещастие, което се случи – пишат те – Боли много. Опитваш се да победиш болката, но тя е непобедима.
Казват, че времето лекува и заличава голямата мъка от загубата на мил човек. Не става. Чувство на безсилие и болка минават през годините.
Спасимир не заслужаваше да свърши така рано един живот, в който можеше да постигне толкова много в професионален и личен план.
Той ни даде добър пример към какви идеали и цели да се стремим...
Правеше ни щастливи с характера си и горди с успехите си...
Както казва Бриджит Блоч от CERN - „Той се трудеше с голям ентусиазъм, разбиране и желание. Още много години напред ще работим с изчисленията, които е разработил и внедрил по експеримент NA62. Помним го като голям човек и блестящ колега... Изключително талантлив и всеотдаен в работата. Помагал е много, любезен, внимателен и добър...“
Нека останат само добрите спомени, както искаше той, а не мъката.
Спасимир заслужава да си спомняме за него с радост, дори вече да не е физически сред нас.
Много е тъжно за този неизживян пълноценно живот.
Почивай в мир, Спасимире, помним те, не сме те забравили! - завършват писмото си неговите колеги.
събол..........
Амин
приятелка
само питам
Джонито
П.
С-чка