На 6 мили от Урфа – древен град в югоизточна Турция, Клаус Шмид прави едно от най-удивителните археологически открития на нашето време: масивни издялани камъни на около 11 000 години, подредени от праисторически хора, които все още не познавали металните сечива и дори глинените съдове. Мегалитите предхождат Стоунхендж с около 6 000 години. Мястото е наречено Гьобекли Тепе, а Шмид – немски археолог, участвал в разкопките повече от десетилетие, е убеден, че мястото е най-стария храм в света.
“Това е първото построено от хора място за поклонение”, казва той.
Извисява се на 1000 фута над планината, праисторическите хора са имали възможност да наблюдават стадата газели и други диви животни, плодните дръвчета, полетата с див ечемик, пшеница и лимец, а течащите наоколо реки привличали мигриращи гъски и патици. “Мястото е било истински рай”, казва Шмид. То вероятно е привличало ловци-събирачи от Африка и Левант. Тъй като археологът не е открил доказателства, че хора са населявали Гьобекли Тепе трайно, той вярва, че мястото се е използвало за поклонение от безпрецедентен мащаб – първият храм в света, построен върху възвишение.
Древното съоръжение се състои от побити камъни или колони, подредени в кръгове. Малко под тях по възвишението се намират 4 други кръга от частично разкопани колони. Всички кръгове са с еднакво разположение - в центъра са 2 големи Т-образни колони, заобиколени от по-малки камъни, гледащи навътре. Най-високата колона е 16 фута и тежи между 7 и 10 тона.
Поне още 16 мегалитни кръга остават неразкрити. Разкопани са едва 5% от обекта.
Гьобекли тепе е проучвано за пръв път през 60-те години от антрополози от Университетите в Чикаго и Истанбул. Те посетили възвишението, открили няколко счупени варовикови плочи и решили, че се касае за изоставено средновековно гробище. През 1994 обектът бил посетен от Шмид, който разрбал, че се е нетъкнал на нещо необикновено веднага след като го видял. За него било ясно, че само човек може да създаде нещо подобно.
Шмид се завърнал 5 години по-късно с колеги и така бил открит първия мегалит. С напредване на разкопките учените се натъкнали на първите колони подредени в кръгове. Не били открити никакви следи обаче от селище: нямало огнища, домове, нито една от глинените фигури, символизиращи продовитостта, които се откриват в близост до мястото, датирани от същия период. Археолозите открили доказателства за употреба на сечива, включително каменни чукови и остриета. И понеже артефактите наподобявали тези открити в близост до мястото, датирани от преди 9 000 години пр.н.е, Шмид и колегите му пресметнали, че Гьобекли Тепе е на приблизително същата възраст.
От 1998 в Гьобекли Тепе са открити над 100 000 кости, често носещи следи от остриета и с нацепени краища – знак, че животните, на които са принадлежали са били заклани и сготвени. Открити са десетки хиляди кости на газела, диви свине, овце и елени, както и на редица видове птици – лешьояди, патици и гъски. Фактът че костите принадлежат само на диви животни, ясно подсказва, че хората издигнали Гьобекли Тепе са били ловци събирачи – те не отглеждали домашни животни и ни се занимавали със земеделие.
Строителите на уникалното място обаче са били на прага на огромна прояна в начина си на живот. Те разполагали с диви овце и диви семена, както и с потенциала да ги опитомят. Разкопки в околните региони сочат, че 1 000 години след построяването на Гьобекли Тепе, хората вече отглеждали добитък и свине. Праисторическо селище на 20 мили от мястото осигурява доказателства за най-старите в света сортове домашна пшеница – отпреди около 10 500 години или 5 века след издигането на Гьобекли Тепе.
Някои учени смятат, че едва след като хората се научили на земеделие и започнали да живеят в общности, са имали времето, организацията и ресурсите да построят храм и да поддържат сложна социална структура. Според Шмид обаче е точно обратното: упоритите, координирани усилия за построяването на мегалита буквално са положили основите за развитието на сложно общество.
“За изсичането, издигането и заравянето на кръговете от 7-тонни колони са били необходими стотици работници, които са се нуждаели от храна и подслон. Това е довело до появата на селищата преди 10 000 години и демонстрира, че социокултурните промени са се случили преди появата на земеделието”, казва Йън Ходър, археолог от Станфордския университет.
Изненадващата липса на доказателства, че хората са живели в Гьобекли Тепе, оборва теорията, че мястото е било използвано като селище или дори само като място за срещи на клановите лидери. Удивителното е, че сред изсечените в колоните изборажения преобладават не ядивните животни, а застрашителни същества като лъвове, паяци, змии и скорпиони.
Особено внимание се обръща на изсечените в колоните изобржения на лешояди. Някои култури вярвали, че големите птици пренасят плътта на мъртвите в рая.
Шмид е убеден, че под пода ще открие истинската цел на мегалитната структура. През годините екипът му се натъквал и на човешки кости в слоевете пръст. Според него тайната се крие под земята: място за вечен покой на общество от ловци. Възможно е, според него, Гьобекли Тепе да е гробище или център за изразяване на култ към смъртта, а мъртвите да са положени по възвишението сред стилизирани богове и духове от отвъдното.
