Географът Ричард Хийд положил години упорит труд, събирайки данни за годишното производство на водещите в света компании, специализирани в изкопаемите горива и превръщането на продуктите им във въглеродни емисии. Ученият работил сам без да разчита на гарантирано финансиране.
Резултатите от работата му сочат, че близо 2/3 от индустриалните емисии на парникови газове (от употребата на изкопаеми горива, течове на метан и производството на цемент) се дължат на едва 90 компании по света, които или сами произвеждат въглерод, или са отговорни за освобождаването му от продуктите, които предлагат на клиентите си.
Това изследване предизвика противоречие при публикуването си през 2013. Някои заявиха, че то несправедливо прехвърля отговорността на горивната индустрия за изборите направени от милиарди протребители.
Според други обаче, изследването е повратна точка в дебата относно това кой трябва да поеме отговорността за климатичните промени. В случая с традиционните екологични проблеми като замърсяването на реките, винаги е било възможно да се идентифицира и санкционира извършителя. Но парниковите газове се отделят навсякъде, във всеки процес, при който има горене. “От десетилетия съществува митът, че отговорни са всички, а когато всички са отговорни, никой не е отговорен”, казва Карол Мъфет, изпълнителен директор на Центъра за международно екологично право във Вашиингтон.
Работата на Хийд вече отваря нова глава в съдебните спорове, свързани с изменението на климата и помага на жалбоподателите, които вярват, че са претърпели щети в резултат на измененията в климата, да претендират за обезщетения.
Хийд е роден в Норвегия, в семейство на часовникари, което може би е допринесло за неговата педантичност. На 15 годишна възраст, родителите му имигрирали в САЩ. Баща му бил инженер, но младият Хийд не бил очарован от идеята да “решава проблеми, които изобщо не е трябвало да бъдат създавани като за начало” - нещо, което обаче признава, че му се налага да прави напоследък.
Завършил географияв Колорадо и станал съосновател на Rocky Mountain Institute. По това вреве Роналд Рейгън точно бил избран за празидент, администрацията му обещала да субсидира алтернативните източници на енергия, твърдейки, че те не са икономически конкурентноспособни. Хийд решил да провери това твърдение на администрацията като анализирал внимателно държавния бюджет, за да открие скритите субсидии за петролната и минната индустрия, в това число дори разходите за лечение на работници, развили белодробни заболявания в резултата на въгледобива.
Противно на твърденията на Роналд Рейгън се оказало, че голяма част от енергийните субсидии се отпускат за конвенционалните източници на енергия.
През 2003, Хийд основава консултантска фирма, специализирана в проучването и намаляването на емисиите на парникови газове. Един от първите му клиенти е ски курортът Аспен, Колорадо, посещаван годишно от над 178 000 туристи, пристигащи със самолети и автомобили.
Според изчисленията му, през 2004 година Аспен е бил отговорен за над 840 000 тона въглеродни емисии, попаднали в атмосферата.
Малко по-късно, няколко американски градове и прородозащитни организации подали съдебен иск срещу американската банка Export-Import Bank и корпорацията Overseas Private Investment, обвинявайки двете институции, че финансират проекти, които биха повлияли на климата на земята. Жалбоподателите наели Хийд, за да анализира въглеродните емисии, в резултат на отпуснатите от банката заеми и инвестициите им по света – от газови проекти в Централна Африка до въглищни мини в Полша. Той открил, че в резултат на проектите, в атмосферата ще попаднат близо 2 милиарда тона въглероден дикосид на година – почти 8% от световните емисии. Жалбоподателите спечелили: банките се съгласили да следят въздействието върху околната среда, да въведат политика водеща до намаляване на въглеродните емисии и да увеличат финансирането за възобновяеми енергийни проекти.
В началото на 21 век стана ясно, че бедните ще понесат най-тежките последици от изменението на климата. Но как да бъде структуриран един съдебен иск, когато целият свят има принос към въглеродната икономика ? Как жителите на малък тихоокеански остров, чиито къщи са били наводнени да осъдят 7 милиарда души ? В търсене на по-конкретни виновници, Хийд бил нает да проучи компанията ExxonMobil и общото количество на емисиите на парникови газове през цялата и истроия.
След 15-месечна работа, Хийд заключил, че ExxonMobil са пряко и непряко отговорни за отделянето на 20.3 милиарда тона въглероден диоксид и 199 милиона тона метан. Приятели на Земята пресметнали, че това количество се равнява на между 4.7 и 5.3% от общото количество индустриални парникови газови отделени в атмосферата от 1882 година.
По-късно Хийд бил нает да изследва цялата горивна индустрия. За да направят проекта изпълним, в него били включени само компании, произвеждащи поне 8 милиона въглероден дикосид на година. Изследването отнело 8 години.
Резултатите сочат, че 90 компании са отговорни за 63% от емисиите на парникови газове отделени по света между 1751 и 2010 година. Половината от тези емисии са попаднали в атмосферата след 1988 – годината, в която Джеймс Хансен от НАСА обяви пред Конгреса, че без съмнение глобалното затопляне вече е в ход.
Някои примат резултатите от изследването насериозно, други твърдят, че е прекалено опростено и наивно и се опитва да прокара разграничителна линия между производителите като единствените отговорни за проблема, и всички останали като жертви.
Хийд признава, че отгворността до известна степен е споделена: “Като потребител аз нося някаква отговорност за собствения си автомобил. Но се заблуждаваме, че имаме избор, защото инфрактруктурата вече е направила избора вместо нас”, казва той.
