Камарата на архитектите предприема инициатива да направим събития, които да повдигнат вниманието към този наболял въпрос. Ще започнем от Пловдив след една седмица, с акция, в която ще представим всички документи за изгорелите сгради на широката общественост, за да се разбере какво притежаваме и да се създаде обществена енергия, с която да се предотварят такива случаи за в бъдеще.
Ние искаме да направим проектите за укрепване и да го нваправим абсолютно безвъзмездно. Камарата на инженерите пък ще помогне с конструктивните проекти. Това заяви арх. Борислав Игнатов - председател на УС на КАБ.
Арх. Игнатов опроверга твърденията, че държавата няма механизми да се справи с недобросъвестните собственици.
"Има механизъм - държавата да влезе във владение на имота и да извърши укрепителни и възстановителни действия със собствения си бюджет като в последствие изиска обезщетение от частните собственици. Прилагането само на един обект на този механизъм в България ще даде знак на всички собственици, че трябва да се грижат за имотите си или да го отстъпят на държавата", допълни той.
От Камарата искат да се допълнят законите с примери за добри европейски практики. "Собствениците на паметниците на културата са освободени от данък сгради, но това явно не им е достатъчно и те търсят допълнителни инициативи, които да са в тяхна полза. Историческото наследство не е просто часта собственост, то е привилегия на този, който го стопанисва", заяви още Игнатов.
"Случилото се в Пловдив е една трагедия. Това, което се случи там, е част от един процес, който действа в момента в историческите центрове на нашите градове - да се ликвидират и разчистват паметници, за да се освободи терен за ново строителство. Понякога собственикът оставя сградата сама да рухне. Друг начин е този на "легитимнота" събаряне. И най-варварският начин - пожарът", заяви проф. Тодор Кръстев.
"Въпросът е дали нашият Закон за културното наследство е абсолютно безсилен. Нашият закон дава известни инструменти - глоби, създават се комисии, но всички тези задължения, фиксирани в закона - към собственици, кмет, министър, нито едно от тях не е спазано в Пловдив, съответно - законът е неефективен", дипълни той.
Проф. Кръстев заяви, че има санкции в Европейската конвенция за културно наследство, която България е ратифицирала. "Нашият Конституционен съд през 1996 г. направи обаче едно много странно тълкувание на тази конвенция, заявявайки, че тя не важи за България, защото българското културно наследство не е европейско", заяви той.
"Някои виждат нещата по следния начин - да се разчисти теренът и сградите да се преизградят наново. Това, както се разбра, е било желанието на собствениците на складовете - да се разрушат и да се изградят в удобен за тях вид - с гаражи, офиси и др. Но това не е добро решение. Ако сградите бъдат преизградени, те ще бъдат едни макети на оригиналите, едни сгради без памет, които няма да имат никаква стойност. По тази причина това, което стои там, са единствените частици памет, които са останали от някогашното тютюнево градче. Затова първостепенна задача е да се заснемат, укрепят и съхранят тези частици памет и след това да се намерят градоустройствени решения, за да продължат те своя живот", допълни проф. Кръстев.
Арх. Петкана Бакалова заяви, че от Камарата искат в рамките на месеца да организират 3 събития в Пловдив, Варна и София, защото в тези градове има случаи на унижощаване на наследството. Стартираме кампания за опазване на културното наследство, в която ще се представят такива казуси и ще бъдат предлагани решения за тях, допълни тя.
Камарата има ангажимент да оповестява проблемите по културното наследство и да им дава решение.
Този конкурс беше обявен преди няколко месеца, а пожарът е закономерен край на една грешна политика, допълни арх. Борислав Игнатов.
От Камарата на архитектите искат създаване на електронна карта на всички паметници на културата в България. За централната градска част на София това вече е факт - дело на безвъзмездните усилия на двама млади архитекти. Камарата предлага и да се изработи знак, с който да се обозначават всички паметници на културата.
Специалистите обаче подчертаха и нуждата обществото да бъде по-активно в локализирането на такива казуси. "Опазването не би се случило, ако няма ясна гражданска позиция и граждански натиск", категорична бе арх. Стоилова.
