Родителите са единствените хора, които ни познават девет месеца по-дълго от всички останали. Не трябва да очакваме те за всичко да прощават, а да им покажем, че ги ценим, докато още може.

Не е голяма разликата в думите, с които им казваме нещо, а смисълът е все същия и те ще го схванат. Но дали ще проронят някоя сълза от тиха обида, или ще приемат положението с щастливо сърце - ето такава разлика може да се получи в емоционалната картина.

Ако сте готови да спестите горчивите чувства на възрастните си родители, от вас не се иска да правите, каквото те кажат. Просто правете каквото трябва, но им го кажете по начин, който ги прави щастливи. Ето няколко типични ситуации, при които може с думи да разбиете или да зарадвате родителските сърца.

Ще ги нарани: Сам ще се оправя
Ще ги направи щастливи: Не се тревожете, ще се справя

Ще ги нарани: Това е моят живот, ще правя каквото искам
​Ще ги направи щастливи: Бих искал да взема самостоятелно решение

Ще ги нарани: Вие няма да разберете
​Ще ги направи щастливи: Нека да обясня

Ще ги нарани: Вие никога не сте ми вярвали
​Ще ги направи щастливи: Бих искал да се гордеете с мен

Ще ги нарани: Така никой вече не се облича
​Ще ги направи щастливи: Искаш ли да се поразходим по магазините

Ще ги нарани: Нищо не съм ви длъжен
​Ще ги направи щастливи: Благодаря за всичко, което сте направили за мен

Ще ги нарани: Вече съм голям, стига сте ме командвали
​Ще ги направи щастливи: Доверете ми се, на много неща се научих

Ще ги нарани: Нямам време за приказки
​Ще ги направи щастливи: Ще ти звънна при първа възможност

Ще ги нарани: По ваше време всичко е било друго
​Ще ги направи щастливи: Прави сте, но сега много неща са променени

Ще ги нарани: Не можем да дойдем
​Ще ги направи щастливи: А може ли вие да дойдете, внуците скучаят