Номан Ансари е главен редактор на IGN Pakistan, писал е ревюта за филми и пише за The Express Tribune и Dawn от пет години. Туитва като @Pugnate (twitter.com/Pugnate). "Това не е нашето традиционно облекло", казва той в статията, в която честно и смело говори за бурките, и по-скоро за никабите, които изместват вековната традиция в женското облекло в страната му. И както показва в снимки - не само там. Защо и с какво право някой иска да облече всички жени, по целия свят еднакво, като скрие разнообразната им красота?
"От една страна имаме цветни примери на културно многообразие, от другата - женомразко облекло, която се стреми да оцвети жените от цялата планета в един цвят. От кое светът се нуждае повече?", пита Номан Ансари.
Другите страни ценят своите обичаи и почитат старите си корени, от които са израснали с толерантност и разнообразие, пише още той и споделя тъгата си при всяко завръщане в у дома след пътуване в чужбина. Нарича промените в Пакистан "клаустрофобично културно заглушаване". Чуждата култура, която са приели в страната му не играе добре с нейната собствена.
Откъси от коментара на Номан Ансари:
Чрез страх от нож или чрез обещание за вечни мъки те разпространяват своите регресивни начини да се живее. Те винаги имат още една причина да се погнусим от всяко различие, да се чувстваме разделени, открито да съдим нашия собствен начин да живеем.
Ако културата е храна за душата, тогава ние полудяваме от глад. Трагично е, че не сме в състояние да осъзнаем това. От толкова време варим нашето месо без сол, черен пипер, или подправка, че сега ние вярваме, че така трябва да бъде.
Като дете посетих Карачи. Спомням си улиците и таксита, бяха пълни с мелодии: най-новите пакистански поп песни се чуваха на всеки ъгъл. Днес единствените звуци, които се чуват по същите пътища са от превозни средства и гневни пешеходци. Пълни никаби са заменили красивите пакистански рокли, дълги бради са заели мястото на модерно различните лица, наати (хвала на Пророка) са заместили музикалните изпълнения. Показателно е, че музикантът, който някога обогатяваше живота ни, се е трансформирал в проповедник хардлайнер.
Представете си Пакистан, където нормално общуват християни, хиндуисти и сикхи пакистанци, приемайки спокойно аспектите от техните традиции, които ги различават. Представете си Пакистан, където можете да присъствате на събитието на една култура, различна от собствената ви, но напълно пакистанска все пак. Представете си Пакистан, където историческото наследство се пази с благоговение, а не се третира като обидно от нетолерантните. Представете си Пакистан, където нашият език, облекло и музика остават необезпокоявани от уахабитите.
