Инж. Драгомир Колев е шеф на дирекция “Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции” в община Хасково от 15 март тази година. Още при встъпването му в длъжност новият директор обяви,че приоритет в работата му ще бъде изработването на Общ устройствен план на Хасково, какъвто градът няма от десетилетия. Няколко месеца по-късно първият етап от този сложен и продължителен процес е налице – готово е заданието на изработване на Общ устройствен план, на който трябва да стъпи екипът, който ще се заеме със сложната задача.

Г-н Колев, вече е готово заданието за изработване на Общ устройствен план на Хасково. Какво всъщност представлява?

Заданието за изработване на Общ устройствен план се състои от две части – карти и текст. Картите са няколко, на всяка от тях е отразена различна тема – на една са комуникациите, на друга вида собственост, на трета вида територия – жилищни комплекси, паркове, индустриални зони. Отбелязани са паметниците на културата. На отделна карта е отразена дори категорията на земеделската земя, както и въздушните течения.

Текстовете са в дебела папка, в коята се съдържа изключително богата информация – за броя на населението, демографските показатели и тенденции, икономически показатели, образование и възраст на населението, климат, релеф, екология, поземлен ресурс. Има много полезна информация, на самия мен ми беше интересно да чета.

Заданието всъщност преставлява основата, базата данни, на които трябва да стъпи екипът, който ще разработва самия Общ устройствен план. Да уточня нещо важно – в заданието се включват землищата на Хасково и на Узунджово.

Защо се включва Узунджово в плана на Хасково?

Защото бившето летище е важна част от концепцията за развитие на областния град. Теренът вече е предаден в собствеността на общината, а идеите са там да се изгради индустриална зона.

Както знаете в близост до Хасково започва изграждането на завод на “Язаки”. Той ще е отляво на пътя за Димитроград. От другата страна на пътя пък е отбивката за бившето летище. Плановете са там да се изгради кръгово, което ще улесни достъпа до завода, но на нас пък ни върши перфектна работа, защото вдясно е отбивката за летището.

Това задание одобрено ли е?

Заданието е изработено от екип специалисти в различни браншове – архитекти, инженери, еколози. Разгледано е в Експертния съвет по устройство на територията. Вече е изпратено за съгласуване в две министерства – на културата и на екологията. Ако получи зелена светлина там, е възможно още на първата сесия на Общинския съвет в края на септември да бъде внесено за разглеждане. Ако пък от някое министерство имат забележки, го даваме за корекции и цялата процедура се повтаря.

Това задание набелязва ли главните проблеми в устройството на града?

Разбира се. Сред основните проблеми е транспортната схема. При непрекъснатото увеличаване на автомобилите в градовете това е тежък проблем за всеки град. Екипът, който ще изработи Общия устройствен план, ще трябва да събере данни за трафика по основните артерии в различните часови зони и да предложи решение. Макар че и отсега се вижда – основният трафик е по бул. “Раковски”, който се забива на кръстовището със “Съединение”, както и по другата главна артерия – бул. “България”, затапен от паркинги и сини зони.

И какво би могло да бъде решението?

Околовръстни трасета. Между другото, заварих в кабинета си проекти за югоизточен и северозападен обходен път. Това са само идейни проекти. Единият свързва пътя за Болярово, преди самия град, с кръговото на изхода за Кърджали. Така трафикът няма да влиза в центъра. Другият пък е от кръговото до Техномаркет, също до изхода за Кърджали. Единият проект е от 2007, другият от 2008 година. Нямам представа обаче защо не са били реализирани. Това би разтоварило значително трафика през центъра.

Околовръстно от Техномаркет до изхода за Кърджали си има и сега.

Да, но влиза в града доста преди кръговото и на практика натоварва крайната част на булеварда, който и без това е доста тесен. За този обходен път идейният проект е предвиждал три варианта. Двата от тях са за изцяло ново трасе, с мостове над жп линията. Най-реалистичен според мен е третият вариант, който минава по стария път, но накрая завива покрай града и излиза извън него, на кръговото.

Ще се събарят ли паркингите над реката?

Има такава препоръка в заданието. Екипът обаче ще трябва да се съобрази с много фактори, включително финансови, защото тези паркинги са частни. При решение за събаряне те ще трябва да бъдат възмездени. Може пък да се предложи да се премахнат сямо някои части от застрояването. Това ще преценяват по-големи експерти от мен.

Вашето мнение какво е?

Ами вижте картата на Хасково. Ето завоите на реката, наричат се меандри. Около тях възниква поселището. Всъщност реката е създала града. Сега градът унищожава реката. Но както казах това е доста сложен и щекотлив въпрос и трябва да се съобразят много неща. Общият устройствен план трябва да бъде съобразен не само с екологията, но и с икономиката, с демографията, с транспортните коридори, дори ако щете и със съседните държави.

След бетонираната река да минем на бетонираните жилищни квартали. Какво се предвижда за тях?

Предвижда се приоритет на жилищното строителство във вилните зони. В големите жилищни квартали като Орфей например, няма да се строи нищо повече, ще се изграждат само градинки, паркове, детски площадки, кътове за отдих. За сметка на това предвиждаме облекчени процедури за строителство във вилните зони – Кенана, Изгрев, Каменец. Не искам да го обявявам отсега, но работим по въпроса документацията за строителство вече да не отнема толкова време, почти година, и да не струва толкова като досега. Това хората ще го усетят в скоро време.

Значи вилните зони ще са приоритет в развитието на града?

Във вилните зони ще се строи по-бързо и лесно.

Казахте че предвиждате и нови индустриални зони? Не са ли достатъчно?

Сегашните индустриални зони са наследство от едно време – огромни терени и огромни халета. Кой би наел или купил хале от половин декар застроена площ? Освен ако не е завод на Рено, Мерцедес или друг автомобилен гигант. Повечето предприемачи търсят по-малки парцели, на които биха могли да построят цех или предприятие. Може да се обособят такива зони. Например на изхода на града към квартал Болярово, до подстанцията, има подходящи площи. Там са частни парцели. Ако се осигурят комуникациите – например с околовръстната дъга, ток, вода, интернет, теренът би бил апетитен за инвеститори.

Друго място е Източната индустриална зона. Ако се изгради едно кръгово там, където сега се обръща посоката на движение след жп гарата, и се разшири съществуващият малък мост над реката към Индустриалната зона, ще се улесни достъпът до нея. Сега например един тир трудно би обърнал посоката на движение след жп гарата, защото полукръгът там е много малък. А и да обърне, след това прави редица остри завои, под надлеза и нататък към Индустриалната зона.

Кога в крайна сметка ще можем да видим новият Общ устройствен план?

След одобряване на заданието трябва да се обяви обществена поръчка за избор на фирма-изпълнител. Аз лично считам, че основен критей за избора не бива да е цената, а компетентността, опитът, дори някаква предварителна концепция. След това ще се сформира екип от специалисти, би трябвало да се назначат анкетьори, които да обходят кварталите и да питат хората за проблемите им. Също така смятам, че е необходимо да се проведат срещи с професионалните камари – на архитекти, геодезисти, специалисти по градоустройството, както и с обществеността.

Но така или иначе изработването на Общия устройствен план ще отнеме поне година, може и повече. Но той ще определи визията за развитие на Хасково през следващите десетилетия.

Интервю на Тодор Кръшков