Pokemon Go зариби и Хасково. По улички и кафенета от Ямача до Кенана хора от 8 до 48 (и отгоре) ловят малките грознички, но симпатични виртуални човечета.
Все по-често могат да се видят тийнеджъри в преследвачески групички. По-възрастните фенове играят по-срамежливо и обикновено самостоятелно, без да се набиват на очи.
Младите споделят, че се зарибяват заради движението, както и че чрез играта срещат нови приятели, по-големите пък - от носталгията по хитовата едноименна игра през 90-те години на миналия век.
Най-върлите ловци в Хасково споделят, че на мястото, където преди беше „увиснала“ Баба Яга - на стълба пред общината, сега било истински извор на покемони.
Един от запалените играчи е 23-годишният Делян Митев. Той е от Хасково, но от години живее и учи в Дания. Учи „Мултимедиен дизайн и комуникации“ в университета в Орхус. По-нататък смята да продължи в специалността „Иновации и предприемачество“. Делян Митев прекара лятото в Хасково и като много хора се впусна в лова на покемони. Обяснява защо му харесва играта „Покемон“ и разсъждава върху опасностите от пристрастяване към нея.
.
От кога играеш на „Покемон“?
Още преди да стане известна в България. Свалих я още преди няколко месеца. Излъгах телефона, че не съм в България и я дръпнах.
Показа ли ти играта място в Хасково, което досега не си познавал, заведе ли те в неизвестното в твоя роден град?
В интерес на истината има много невзрачни статуи, бюстове, паметни плочи за дадено историческо събитие, има ги по някои сгради, но не бях ги забелязвал преди.
Но като ловец не е ли целта ти само да хванеш покемона, остава ли ти време да прочетеш написаното на даден паметник?
Щеш не щеш го правиш, защото на телефона ти излиза снимка и кратка информация до каква забележителност се намираш.
Не е ли по-лесно, ако искаш да научиш нещо повече или да посетиш дадени забележителности, да направиш връзка с местното туристическо дружество например, вместо по цял ден да тичаш след грозничките човечета от играта?
Още преди да съществува интернет я има тази възможност, но вероятно сега хората предпочитат Покемон, защото им предлага по интересен начин да отидат на различни места сред природата или при забележителностите.
Но търсенето не идва ли от теб самия, от твоите потребности и желания?
Да, но през „Покемон“ е по-лесно, защото играта ни провокира, предлага ни, води ни до места, за които дори не бихме се замислили. Защото каквото и да си говорим, информацията, която ни бомбардира всяка секунда през интернет и от мобилните устройства в джоба ни, е притъпила концентрацията ни до минимум - до по-малка от тази на една златна рибка.
Но напоследък все повече се говори и за рисковете, които носи играта, за опасни участъци като улици и жп линии, където се появяват виртуалните човечета и понякога ловците, увлечени от играта, не преценяват добре къде точно се намират. Тези опасности реални ли са или само мит?
Мит е, защото дори и по средата на магистралата да е, ти всъщност можеш да цъкнеш покемона в радиус от 500 м. Тоест не е необходимо лично да отидеш насред магистралата.
Къде е най-странното място, където ти си ловил покемон?
В тоалетната.
Каква е логиката на местата, където „щъкат“ най-много покемони?
Това зависи от алгоритмите на играта, не знам как е написан кодът.
Не знам защо обаче те обичат много паркингите. Но ако искаш да хванеш воден покемон, гледай да си около вода, ако искаш горски - около гора.
Какво всъщност те привлича в тази игра, кое я отличава от много други, приключенски или образователни, които съществуват отдавна?
Хубавото на тази игра е, че вади децата навън. Чрез нея разбират за интересните места, за културно-историческите обекти на родното място, или в района, в който се намират. Освен това прави хората по-социални. Не си сам пред компютъра с виртуалните противници, а често играчите на „Покемон“ се събират на групички, за да „ловуват“.
Казваш, че хубавото на играта е, че вади децата навън, но след месец започва учебната година, няма ли да изиграе лоша шега на тези, които все пак ще трябва да учат?
Да не би пък, ако пушат, да си стоят вкъщи при майките си!?
Добре де - сериозно, може би, за положението, което поставяш като въпрос - трябва вече да се задействат родителите. Но пък ако не искаш да си пишеш домашните, можеш да стоиш вкъщи пред компютъра и да гледаш в нищото. А можеш да излезеш да се разходиш, да поиграеш и пак всичко да ти е ок.
Какво е твоето обяснение за върлите фенове над 35-40-годишна възраст? Какво ги привлича, защо играят?
Вероятно защото се чувстват част от някаква група.
Заради съвременния начин на общуване - виртуалния, хората вече сякаш са отвикнали от личното общуване. Пробвай, когато вървиш по улиците, просто да задържиш визуален контакт с някого повече от 3 секунди. Няма как да стане или поне много рядко.
Разпространена ли е играта в Дания?
Има много фенове. Има дори заведения, където ти правят отстъпки, ако играеш „Покемон“ на тяхна територия. Дават отбивка от цената за консумация ако например хвърлиш при тях покемон хляба. Покемоните идват там, което пък води след себе си други посетители - ловци на покемони. Те от своя страна хвърлят още такива неща и получават малки отстъпки за напитката си, но пък си поръчват и още нещо, докато играят „Покемон“.
Да, но аз и ти сме един до друг и ловим покемони, всеки е забил поглед в телефона си, как общуваме тогава?
Говорим си непрекъснато всъщност, все пак те излизат на интервали от по около 10 минути, например. Освен това си имаш радар и знаеш на колко стъпки ти е плячката. Определено тази игра е със социален статус.
Освен това ми е интересна специално на мен, защото „Покемон“ е игра, по която създадоха бизнесмодел. Харесва ми идеята.
Имаш ли си любим покемон?
Можеш да си ги преименуваш, но мен ме мързи да им сменям имената, така че моите са си автентични и аз си ги обичам всичките. Освен това съм в играта, за да видя как работи и мога да спечеля покрай нея.
Да спечелиш? Какво например?
Репортаж за проектите ми. Презентация, която да качвам в you tube. Мога да се запозная, играейки, с какви ли не хора.
Ти специално можеш ли да станеш зависим от „Покемон“? Можеш ли да спреш да играеш, когато си пожелаеш?
Няма такавя опасност за мен, мога да спра да играя на секундата.
Ако беше родител, какво щеше да кажеш на детето си за „Покемон“?
Ела да ловим покемони заедно. А когато отидем до даден паметник, за да си вземем покетопките, ще му разкажа повече подробности за мястото, където се намираме. Ще му кажа нещо такова: Ако искаш да ловиш покемони с тати, ще послушаш малко този разказ.
Но категорично искам да отбележа, че ако имах дете, със сигурност щях да му инсталирам програма за родителски контрол на телефона, за да съм наясно какво се случва. И преди да ми зададеш въпрос, давам ти отговор - няма нищо лошо в това, нито е лошо това, което се предлага в интернет. Но като всяко прекалено нещо, когато изпуснеш контрола, което често се случва при децата, може да е опасно. И змийската отрова е противоотрова, когато е в допустимите количества.
А ти имаш ли нови приятели покрай Покемон играта?
Не съм искал, иначе се засякохме вече с няколко групи - в Кенана, на Ямача...
А имаш ли идеи за развитието на играта?
Може би създаването на покемон църква с изповедалня. Това може да представлява един общ сайт за Покемон. В изповедалнята ще пишат например за най-странното място, където са хванали покемон, или да правят каквото си искат. Аз искам трафик...Трябва да видя в коя държава нямат добре направен сайт за Покемон и да направя този уебсайт за ентусиасти.
Интервю на Красимира Славова
Петър
vfw
sithrahh