Повечето от нас познават такива особняци – понякога те са много надарени и талантливи, но не допускат хората до себе си. Не са нелюбезни, но не са и сърдечни. Тогава околните се питат да ли е просто особеност на характера или става дума за Синдрома на Аспергер – меката форма на аутизъм. Хората в това състояние често имат висок интелект, но се затрудняват да поддържат социални контакти. Без да го искат, остават самотни.
Ето най-важните симптоми на Синдрома на Аспергер при възрастните:
Комуникацията е трудна, тъй като засегнатите приемат всичко буквално. Не разбират ирония, метафори или вицове.
Могат да насочват вниманието си само върху едно нещо в даден момент, интересите им са доста ограничени. От това често произтича надареност, но само в една тясна област (Синдром на Савант), например математика.
Хората със Синдрома на Аспергер не умеят да се поставят на мястото на другите. Поради това реакциите на околните често остават неразбираеми за тях.
Мимиките и жестовете им изглеждат странно сковани.
Завързват изключително трудно приятелства и партньорства.
Невъзможно им е да водят т.нар. small talk, т.е. разговори за дребни всекидневни неща.
Всекидневието им се определя от ритуали и принудително изпълнявани еднообразни действия.
Характерни за тях за стереотипните движения.
Работят лесно самостоятелно, но в екип се затрудняват.
Свръхчувствителни са към докосвания и шумове.
Синдромът на Аспергер и аутизмът
Синдромът на Аспергер спада към разстройствата от аутистичния спектър, които обхващат определени смущения в личностното развитие. За разлика от аутистите, възрастните със синдрома са нормално надарени с умения и дори притежават висока интелигентност. При тях не са така изразени симптомите, които пречат на контактите и комуникацията, какъвто е случаят при аутизма. Затова Синдромът на Аспергер се описва като меката форма на аутизма.
Смята се, че са засегнати около 0,5 до 2 процента от хората. Мъжете са 4 пъти повече от жените. Точни числа не са известни. Науката все още не е установила кои са точните причини. По всяка вероятност генетичного предразположение играе важна роля за възникването на състоянието.
