След години бездействие управляващите успяха най-накрая да изработят механизъм за интеграцията на чужденците, получили статут в България.
Основна роля за това ще имат общините, които ще получават евросубсидии за всеки приет бежанец, но ще имат ангажимента да му намерят жилище, работа и да му осигурят обучение и здравни грижи. Все още не е известно колко пари ще получават кметствата, за да покрият разходите на бежанците и да остане печалба за тях.
Правителството одобри вчера наредбата, по която общините ще сключват договори с Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и със самите чужденци. Изработването на документа отне 4 години, две сменени ръководства на агенцията и лутане дали за интеграцията да отговаря социалното министерство или ДАБ.
До този момент реално интеграция липсва и повечето хора с бежански или хуманитарен статут заминават за Западна Европа. Тези, които остават, много трудно си намират работа и жилище, децата масово не ходят на училище, а в много общини през последните 3 години имаше бунтове срещу тях, пише в. "Сега".
От 2013 г. до сега 56 794 души са получили бежански или хуманитарен статут. Не е ясно колко са останали в България, за да се възползват от новата програма за интеграция. Те ще имат право на нея, въпреки че е минало доста време от предоставянето им на статут.
Чужденците, които тепърва получават статут, ще трябва да подадат молба за включване в програмата за интеграция до 14 дни след излизането на решението им.
Водеща роля в процеса ще има агенцията, която изготвя профил на чужденците още по време на процедурата за предоставяне на статут. Тя ще ги информира за възможността да сключат споразумение за интеграция.
Агенцията ще води и съответните регистри и ще е посредник между общините и бежанците. При съгласие ще се изготвя индивидуален интеграционен план на чужденеца, с когото приемащата община ще сключва договор.
Кметовете на общините ще заявяват в агенцията за бежанците с колко чужденци биха се договорили.
Те ще бъдат длъжни да осигуряват жилище, детска градина, училище, обучение по български език, здравно осигуряване и обслужване, професионално ориентиране и включване в обучение за възрастни, включване в програми и мерки за заетост, информиране за свободни работни места.
Договорът за интеграция може да бъде прекратен едностранно от общината, когато чужденецът нарушава обществения ред, откаже да приеме предложената му работа или не иска да се включи в програмите по заетост.
Всичко това ще се финансира основно с европари от фонд "Убежище, миграция и интеграция", оперативни програми по Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица.
Едва на последно място е предвидено да се осигуряват пари от държавния бюджет. Изработването както на стратегията за интеграцията, така и на наредбата беше едно от условията за отпускане на европейско финансиране.
Още по време на изработването на наредбата е имало интерес от общините, тъй като това е начин да получат допълнително пари. 36 общини са в силно затруднено финансово положение, което ще доведе до вдигане на местните данъци. Засега обаче все още няма официално подадено заявление от община в ДАБ, тъй като едва вчера беше приета наредбата.
При кандидатстване местните власти трябва да изработят и план за интеграция на чужденците, за да може да се прецени колко души могат да приемат. Вече има изработен пилотен проект между Националното сдружение на общините и Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците.
Единствената въпрос е как ще се справят местните власти с общественото мнение. По време на пика на бежанската криза и местните избори настроенията на хората срещу бежанците бяха използвани за политически цели.
