Съдебната реформа беше заменена с имитация след година на уж "сизифовски усилия" да бъде проведена докрай и гръмки обещания пред българските граждани и европейските ни партньори. Това пишат от инициативата "Правосъдие за всеки" по повод окончателно приетите изменения в Закона за съдебната власт.

От организацията припомнят, че имат предложения за реформа, които все още не са разгледани от парламента. Те ще се обърнат към президента Росен Плевнелиев с неразгледаните в нарушение на закона предложения за промени в конституцията, касаещи съдебната власт. "Ще поискаме неговия личен ангажимент за дълбока съдебна реформа, който той нееднократно е декларирал, да бъде изпълнен със съдържание и действия!", завършва позицията.

Публикуваме пълния текст на позицията:

Съдебната реформа, която гръмко започна с почти единодушно приетата от Народното събрание Актуализирана стратегия за съдебна реформа и продължи с т.нар. "исторически компромис", осакатил конституционните промени в глава Съдебна власт, на 27 юли 12016 г. бе обявена за приключена от парламентарния председател, г-жа Цецка Цачева, която призова депутатите да гласуват последния параграф от промените в Закона за съдебната власт, за да са сигурни, че ще "довършат съдебната реформа".

И те наистина я "довършиха". Как обаче:

- така че да ликвидират всякаква възможност за реформа в структурата и йерархията на прокуратурата, която уж беше "децентрализирана", но стана още по-единна под абсолютната и безконтролна власт на главния прокурор;

- така че да не се въведе възможност за истинско разследване и независимо обвинение за корупционни престъпления по модел, доказал ефективността си в няколко европейски държави; - така че да обезсмислят истинската същност на съдийското самоуправление, което сега беше въведено, но правата на общите събрания на съдиите бяха грижливо ограничени като активна инициатива за предложения;

- така че да останат несанкционирани тайните връзки и зависимости в съдебната система, които от години изкривяват понятието за правосъдие, като заместват върховенството на правото с върховенство на влиянието и лобисткия натиск - и при кадруването на ръководители на съдилища и прокуратури, и при постановяването на редица прокурорски и съдебни актове по дела и преписки от значим обществен интерес и с огромни материални интереси;

- така че да стане почти престъпление подаването на сигнали за корупция и конфликт на интереси в съдебната система от добросъвестни граждани, които трябва да сочат дори ЕГН-то си за целта и да отговарят после, ако сигналът им не се потвърди, но не според съда, а според началниците на същите тези, срещу които се жалят;

- така че да се запази порочната схема на работа и приемане на немотивирани и понякога скандални решения на управляващия орган на съдебната власт – Висшият съдебен съвет...

С една дума, реформата беше почти напълно заменена от имитацията след година на уж "сизифовски усилия" да бъде проведена докрай и гръмки обещания пред българските граждани и европейските ни партньори.

Да, имаше и добри неща, които се случиха и бяха гласувани от народните представители, макар и под обществен и външен натиск:

- явното гласуване по кадрови въпроси във ВСС;

- разделянето на две колегии на ВСС и премахването на прокурорския намордник над съдийското кадруване в съвета;

- премахването на възможността за даване на скандални "устни указания" по целесъобразност в дейността на компетентните прокурори и изискването за мотивиране на писмените такива;

- разширената контролна дейност на Инспектората към ВСС;

- предоставената на народните представители възможност да изискват и допълнителни доклади от главния прокурор по наказателната политика и приложението на Закона;

- декларирането на принадлежност към т.нар. тайни и/или неформални общества от страна на магистрати.

Но дори и тези добри неща бяха половинчато уредени или недовършени с промените в Закона за съдебната власт.

Не бяха въведени критерии, изисквания, механизъм на изпълнение и санкции при неизпълнение и приложението им ще бъде доста ограничено.

И в крайна сметка Народното събрание не изпълни амбициозните си цели, записани в собствената му стратегия за съдебна реформа и позволи една парламентарна република отново да се съобрази напълно с волята на главния прокурор, като не посмя да проведе дори дебата за ефективността, прозрачността, отчетността, интегритета и независимостта на прокуратурата, която трябва да осъществява държавната наказателна политика. А имаше прекрасната възможност да постави в този дебат седемте предложения на Инициатива "Правосъдие за всеки", внесени с подписка в парламента на 2.12.2015 г.

Ние считаме, че тази дискусия трябва да продължи и да завърши с нова конституционна промяна и законови промени, които да гарантират бързо и безпристрастно правосъдие и ефективна, отчетна и общественоотговорна прокуратура, ако искаме съдебната реформа наистина да завърши по смислен и достоен начин.

Инициатива "Правосъдие за всеки" ще продължи кампанията на Националната гражданска инициатива, подкрепена с имената и подписите на пет хиляди български граждани и ще сезира и президента на Република България с неразгледаните, в нарушение на закона, предложения за промени в конституцията, касаещи съдебната власт. Ще поискаме неговия личен ангажимент за дълбока съдебна реформа, който той нееднократно е декларирал, да бъде изпълнен със съдържание и действия!