Атентаторът от Ансбах Мохамед Далеел живял като бездомник в България. Обитавал т.нар. хотел Риц - изоставено общежитие за бежанци. Мадж Алгафари, журналистът, провел интервюто с него, още помни разговора си с него.
Мохамед заявил, че жена му и детето му са убити, самият той бил ранен. Пази се и медицинското му досие.
Изследванията му били добри, имал белези от огнестрелно оръжие по долните и горните крайници, но по никакъв начин не давал индикации, че е склонен да се радикализира. След първия преглед повече не се явил пред лекарите.
По думите на Мадж Алгафари Мохамед бил вълк единак. Всичко, което е разказал, изглеждало достоверно. Алгафари работел към Гранична полиция, там само са разпитвали влизащите. При този човек не е имало нещо, което го е усъмнило, сподели той пред bTV.
Вече няма преводачи на границата, които да отсяват влизащите в България, разкрива Dлгафари. Липсата е заради намаленото заплащане.
"Сега работят хора, които тепърва усвояват връзките със службите и още нямат усет кое в историята на бежанците е истина и кое не е", каза той.
Според Алгафари нямало и връзка между нашите служби и тези в Сирия, които все още работели добре и имали информация за много хора, особено ако са свързани с терористични организации.
Преди 3 години Мохамед става герой в репортаж на БНТ. Тогава се оплакал от мним адвокат, който му взел 200 долара, за да му осигури външен адрес. Оказало се, че такъв не съществува. А транспортът, който му е осигурен срещу парите, които са платили, всъщност ги отвежда отново в бежанския център в "Овча купел", където били настанени при получаването на статут и са мизерствали.
У нас Мохамед Далил е получил хуманитарен статут, не е регистриран за никакви престъпления. Напуска България в средата на 2014. Кандидатства за убежище и в Германия, но молбата му е отхвърлена и е трябвало да бъде депортиран в България.
По-късно депортацията е спряна, понеже германските власти са получили експертиза за психическа нестабилност. Тя е задействана отново преди две седмици. Далил е уведомен за депортирането си.
