Визитка:

Назми Мюмюн е роден през 1950 г. в с. Млечино, община Ардино. Завършил е Учителския институт, по-късно АОНСУ със специалност “Икономика на селското стопанство”, както и “Педагогика и психология” в Софийския университет.

Преди 1989-а дълги години е бил комсомолски и партиен секретар. По-късно става член на Висшия съвет на БСП и отговаря за връзките с Турция и по-конкретно с Народно-републиканската партия, основна опозиционна сила,  изповядваща идеите за светското развитие на държавата на Мустафа Кемал Ататюрк, основател на модерна Турция.

Бил е заместник-областен и областен управител на Кърджали.

- Господин Мюмюн, след неуспешния опит за преврат в Турция в общественото пространство сякаш се налага схващането, че причина за противопоставянето на големи слоеве от обществото в Турция е конфликът Ердоган – Гюлен. Така поставен, проблемът сякаш измества основния, глобалния конфликт в турското общество – между заветите на Ататюрк за светска държава и ислямизма на Ердоган. Вие как мислите?

- Нещата могат да се разглеждат и в едната, и в другата посока. Смятам обаче, че основното противопоставяне в турското общество наистина е между налагането на ислямизма и демократично мислещите, светски настроени кръгове в Турция, последователи на Ататюрк, кемалистите. Това основно разделя турското общество.

Но в момента има противопоставяне между президента Реджеп Тайип Ердоган и неговия учител Гюлен.

В неделя имаше голям национален митинг на площад Таксим в Истанбул на Народно-републиканската партия, партията на Мустафа Кемал Ататюрк. На този митинг лидерът на партията излезе с манифест в 10 пункта. В него той за пореден път заяви, че  република Турция никога няма да се отклони от светския път на развитие и те ще бъдат продължители и верни войници на заветите на Ататюрк. В този манифест открито се осъжда опита за преврат и се настоява виновниците да получат възмездие от съдебните органи. Но допълни, че опозицията внимателно ще наблюдава процесите, за да няма субективно правораздаване и между сухото да не изгори и суровото.

- Тук виждам противоречие – от една страна ще се държи на светското развитие на Турция, от друга се подкрепя президента Ердоган, който именно налага процесите на ислямизацията. Що се отнася до невинните, те вече страдат. Едва ли някой сериозно вярва, че хилядите съдии, прокурори, учители, учени, са били замесени в преврата. Това е тотална чистка в държавата. А опозицията очевидно говори общи приказки, може би от страх? 

- Вие сте прав, дотолкова, доколкото медийното отразяване в България налага това усещане. Но Народно-републиканската партия ясно посочи, че ще държи изключително много на парламентарните процедури. Ще настоява да се намери най-вярното решение за излизане от кризата, по пътя на диалога.

Осъждането на опита за преврат не означава подкрепа за Ердоган.

- Значи не смятате, че Турция върви към диктатура?

- Не искам да заемам крайна позиция. Поведението на Ердоган дава такива сигнали наистина. Но вътрешното ми усещане е, че и Народно-републиканската партия, и партията на националното действие, и ХДП, няма да позволят да се върви в посока на едноличен режим, на диктатура. 

- А според Вас има ли реална опасност конфликтът да ескалира и  да се стигне до гражданска война?

- Има такива индикации. Изглежда има заинтересовани от това външни сили, както дестабилизираха Ирак, Либия, Сирия. Но Турция е специфична, особена държава. Смятам, че такова нещо няма да се позволи. Народът няма да го допусне.

- В последните дни обаче се чува само едната страна – тази на Ердоган и привържениците му. Опозицията, в лицето на Народно-републиканската партия, пък заема доста сдържана, смирена позиция. Откровено казано, сякаш лидерите й се страхуват.

- Ако бяха заели друга позиция, това щеше да означава, че са негласно солидарни с тези, които направиха опита за преврат. Мисля, че позицията им бе най-балансирана.

- Турският президент Ердоган очевидно съсредоточава цялата власт в ръцете си. А той провежда проислямистка политика, която по принцип е агресивна. Според Вас има ли заплаха за България?

- Ние сме съседи. Развитието на обществените процеси в Турция ако не пряко, то косвено влияе на положението в България. Да не забравяме нашите изселници, чийто брой официално е някъде към 500 000. Но през, годините по силата на различни изселнически спогодби, техният реален брой е някъде към милион. Някои от тях нямат българско гражданство.

Днес те са в сложна ситуация. Изчакват. Мнозина се притесняват. Те са възпитавани в годините на мир, да живеят добре със съседите.

- Въпросът ми беше – ако политиката на Ердоган в крайна сметка доведе до външна агресия, дали има заплаха за България? Дори в смисъл, че налагането на диктатура може да доведе до една обратна изселническа вълна от Турция към България.

- Да, една част от нашите изселници имат такива притеснения. Но когато ЕС е на ниво, както и нашето държавно ръководство, няма да се стигне до това. Не мисля, че някой ще допусне такова нещо.

- Не съм голям оптимист за нивото на ЕС, още по-малко пък за нашето държавно ръководство.

- Вярно, че ЕС в някои случаи, особено по отношение на Турция, не се показа на ниво. Но това са временни моменти. Здравите сили в Европа няма да допуснат такива неща. Още повече, че Турция от години върви към присъединяване към ЕС.

- Може би. Англичаните заявиха, че е възможно Турция да влезе в ЕС, но през 3000 година.

- Да. Това е лично мнение на бившия премиер на Великобритания.

- Отбягвате въпроса, но ще го задам още веднъж, по-ясно формулиран. Казах, че налагането на диктатура в Турция, в съчетание с проислямистката политика на Ердоган би могло да доведе до външна агресия, включително срещу България. Смятате ли го за реалистично? Възможно ли е ситуацията да избие в такава посока?

- Изобщо не виждам нито реална опасност, нито дори намеци за такова нещо. Напротив, дори новият турски премиер заяви, че целта е да намалят своите душмани и да увеличат приятелите си.

- Явно намалят душманите си, като арестуват опозицията.

- Много болно ми стана за войниците, които загинаха. Ами те изпълняват заповеди, те са като деца. Също са притеснителни и арестите на журналисти. Но въпреки всичко смятам, че демократично мислещите хора, привържениците на Кемал Ататюрк няма да позволят демократичните постижения да бъдат зачертани и Турция да стигне до едноличен режим, до диктатура.

- С други думи, казвате: Ердоган ще бъде спрян.

- Казвам: Няма да му се позволи. Дори да иска! Няма да му се позволи да се отклони от светския път на Турция, начертан от Ататюрк. Нито пък ЕС ще му позволи.

- Позицията на ЕС е колеблива и неубедителна. Може би единственото, което може да спре Ердоган, са демократично мислещите хора в самата Турция. И, да си го кажем направо – САЩ. Американците имат големи геополитически интереси в региона и едва ли ще си позволят да изгубят например базата Инджирлик. Те са главният фактор.

- Вярно е това, което казвате. Къде ли нямат намеса Великите сили? Нито Турция може без САЩ, нито САЩ без Турция.

- А какви са настроенията на нашите изселници в Турция, на кого симпатизират – на Ердоган, или пък са привърженици на светската държава и на идеите на Ататюрк.

- Аз дълги години бях натоварен от моята партия – БСП, да контактувам с Народно-републиканската партия в Турция. Наред с това отговарях и за контактите с големите изселнически организации в южната ни съседка. Провел съм много срещи и разговори. Категоричен съм, над 90 процента от нашите изселници в Турция гласуват за левите формации и главно за Народно-републиканската партия. Една много малка част гласува за партията на националното действие. И другата, най-малката част, по-консервативните, по-религиозните, започнаха да гласуват и за партията на Ердоган. Но тази част е много малка.

- Накрая да ви попитам, Вие религиозен ли сте?

- Как да ви кажа... Аз съм атеист. Възпитаван съм в класово-партийни, в интернационални принципи. Така че, атеист съм, макар, че това не се котира в днешно време. Но приятелите ме приемат такъв, какъвто съм.

- Прочетох, че сте подарявали портрет на Левски на много държавни мъже, докато сте бил областен управител на Кърджали. Вярно ли е?

- Да. Считах за свой дълг, а ми е правило и удоволствие, да подарявам портрета на Апостола на българската свобода Васил Левски. А това бе и повод отново да поговорим за идеите и заветите му, да си спомним неговите думи, че трябва всички да живеем като равни, без разлика на етнос, религия, произход. И това е, от което днес нашето общество има нужда – да си кажем нашите кривици, за да вървим напред. Българската нация има огромна нужда от обединение. А това обединяване тръгва от заветите на великия Васил Левски.

Интервю на Тодор Кръшков.