Изследователи от Майкрософт и Университета във Вашингтон, достигнаха крайъгълния камък в съхранението на ДНК, като записаха 200 мегабайта данни в молекулни вериги. Впечатляващото в експеримента е не само обема на данните, кодирани в синтетична ДНК, но и пространството, в което e съхранена информацията. След кодирането ѝ информацията заема пространство, далеч по-малко от върха на молив.
Помислете си само за огромното количество данни, които биха могли да се компресират до няколко бучки захар. Или цялата публично споделена информация в интеренет да се побере в кутия за обувки.
Екипът на Майкрософт и учените от Вашингтон успели да съхранят дигитална версия на редица произведения на изкуството, Декларацията за правата на човека на над 100 езика, водещите 100 книги от Проекта Гутенберг и цялата база данни на неправителствената организация Crop Trust’s .
Нуждата от устройства за съхранение на данни нараства, а наличните в момента възможности не успяват да се справят. Това затруднява работата на организации, които трябва да съхраняват огромно количество информация – болниците например. Често информацията се губи. Проблемът би могъл само да се влоши, ако не открием ново решение.
Дезоксирибонуклеиновата киселина може би ще се окаже отговорът.
Тя предлага редица предимства. Компактна е и е издържлива – днес сме в състояние да разчетем ДНК на мамут, запазила се в продължение на няколко хиляди години, дълго след изчезването на вида.
Докато на Земята съществува живот, базиран на ДНК, изследователите ще се опитват да я разчетат.
Това обяснява защо учените от Майкрософт и Вашингтонския университет са само един от екипите изследващи потенциала на ДНК като необятна възможност за съхранение.
Изследователите обаче признават, че им предстои дълъг път.
Екипът участвал в експеримента бил съставен от компютърни специалисти, компютърни архитекти и молекулярни биолози. Той вече успял да увеличи капацитета за съхранение хиляда пъти през изминалата година. Учените се надяват да усъвършенстват процеса като приложат принципите на компютърната наука.
ДНК или дезоксирибонуклеиновата киселина е молекула, която съдържа биологичната информация нужна за растежа, развитието, функционирането и репродукцията на всички познати живи организми.
Съхранението на информация в ДНК изглежда по следния начин:
В началото информацията се превежда от единици и нули в буквите бележещи 4-те нуклеотида от ДНК веригата – А – аденин, С – цитозин, Г – гуанин и Т- тимин.
След това буквите се конвертират в молекули. “По същество става въпрос за епруветка, почти не виждате какво се случва в нея. Изглежда като сол, засъхнала на дъното.”, казват участниците в експеримента.
Екипът използвал полимеразна верижна реакция, техника, на която разчитат молекулярните биолози за манипулиране на ДНК и за размножаване или подсилване на веригите, които трябва да възстановят. След като увеличили рязко концентрацията на желаните участъци, те взели проба, секвенирали и декодирали ДНК, преди за използват принципите на компютърната наука за отстраняване на възможните грешки.
