Нова разработка на холандски учени има потенциал да повиши рязко плътността на запис на данни върху носител. Технологията използва един атом за кодиране на един бит информация.
На площ от 1 квадратен сантиметър могат да се поберат 10 терабайта данни, което е стотици пъти повече отколкото плътността на съвременните твърди дискове, уверяват физиците от Делфтския технически университет, начело със Сандър Оте. За тяхната иновативна разработка съобщава сп. Nature Nanotechnology.
Двоичното кодиране с помощта на атоми използва следната постановка. На медна пластина се поместват атоми на хлора, за всеки от които са достъпни две позиции. Горната се счита за логическа 1, а долната – за 0.
В процеса на запис на данните всеки атом се привежда в нужното положение с помощта на игла от сканиращ тунелен микроскоп, който се използва принципно в нано-инженерството. Процесът на запис вече е автоматизиран и изиска ръчна намеса само в случай на повреда.
Сандър Оте и неговият екип са започнали експериментите върху малка пластина с площ 12×12 атома. Впоследствие площта на атомния носител е разделена на секции с подобни размери.
Ако в пространството от 144 клетки бъде открита грешка, цялата секция се маркира като неработеща. Причина за грешка може да бъде недостатъчната чистота на медта, която играе важна роля при работа на атомно ниво.
На този етап технологията има сериозни ограничения. За да се предотврати произволното смесване на атомите, носителят трябва да се съхранява при температурата на течния азот – около -195 градуса по Целзий.
Освен това времето за съхраняване на данните без грешки засега е максимум две денонощия. Скоростта на обработка на данните също е много ниска – четенето на един сегмент отнема две минути, а за запис са необходими до десет минути.
През ноември миналата година записът на първите 64 бита отне една седмица, което се считаше за успех от учените. Сандър Оте се надява да постигне скорост 1 мегабит в секунда в близко бъдеще.
Технологията е тествана и от независимия експерт Стивън Ъруин от Изследователската лаборатория на Военноморските сили на САЩ. Той потвърждава, че плътността на запис на атомния носител превъзхожда в пъти тази на съществуващите технологии.
Ъруин счита, че изобретението е велико, но все още непригодно за комерсиална употреба. Друг специалист, Пат Ремик от Съвета по опазване на природните ресурси, е на мнение, че атомният носител ще сведе до минимум разхода на енергия в центровете за данни.
