Тази статия е публикувана през 2011 година, когато сайтът parvomai.net все още набираше скорост и имаше значително по-малко читатели. Днес си позволявам да я публикувам наново, с надежата, че ще бъде прочетена от много повече хора, а поводът е годишнината от рождението на Апостола. Отново искам да подчертая, че достоверността на твърденията може да бъде поставена под въпрос, но това може да бъде и искрица патриотизъм, която да разпали огън в нечие сърце.

Въпрос на местен патриотизъм е да се докаже, че Левски е минавал по нашите земи. Не един и двама краеведи и историци се опитват да докажат тезата си, че местните жители са черпели на живо от мъдростта, силата и революционния дух на Апостола. Преки доказателства за това обаче няма намерени. Има само бележки, разкази и предания, които по един или друг начин се свързват с името на Васил Иванов Кунчев.

Три са основанията да се счита, че Апостола е минал през някое от селата около Първомай:

Бил е в Чирпан, Хасково, Ябълково, Араповски манастир, Пловдив. При този маршрут все някога му се е наложило да мине оттук.

Левски е добре запознат с делото на Ангел войвода и се предполага, че се е възползвал от неговата изградена мрежа от ятаци и съгледвачи.

Легендите, разказите и песните също са едно от основанията да се говори за присъствието на Левски.

Едни от най-любопитните доказателства предлага Георги Бялков – учител по история. Той разглежда подлепените корици на стара семейна Библия. Там намира откъси от писмо, в което са споменати имената на хора, записвани и в тефтерчето на Левски. Тези кратки „приписки“ както ги нарича Бялков, успява да ги подреди, да потърси връзка между тях и стила на Левски и косвено да докаже, че не е невъзможно да се е подвизавал тук. Тези свои разкрития учителят продължава да систематизира и се надява един ден да бъдат издадени. Част от тях бяха публикувани в местния вестник по повод годишнината от обесването на Апостола.

В разкази и песни за Левски се е ровил и Никола Сталев. Той разказва, че в „Сметките и бележките във връзка с обиколката му из Южна България“ се споменава Ени маале. Изследователката, Кирила Възвъзова, която е редактор на изданието, не споменава кое е това населено място. Според Никола Сталев става дума за Дебър, а не както е според следващите редактори Чешнигирово. Той се опира на това, че Дебър по това време е известен като Ени Махле и се намира на равни разстояния от Хасково и Пловдив – градовете, през които е минал Апостола.

В книгата си „Драгойна“ Руси Димитров се опира на разказите на баща си, според които лично е присъствал на събранията, проведени от Левски.

Дори Георги Караславов е разказвал за дядо си – Георги Караславов, че е бил на събрания, проведени от Левски в местната църква по времето, когато Апостола е ходел в Чирпан.

Още редица разкази има за минаването на Левски през първомайските села. В един от тях е описано дори това, че в Дебър, докато се правел на рибар, са му откраднали рибата. Повечето са в книгата на Никола Сталев „Първомай и първомайско през вековете“. Ето как авторът обобщава събраните разкази: „Такава е картината относно пребиваването на Апостола през нашия край, за съжаление очертана – искам да подчертая това – само от предания и спомени, в много случаи явно пристрастни… Тези предания са свидетелство за преклонението на жителите на Първомайско към живота и дейността на Апостола“.

Теодора Киряковa