Първият кмет на Хасково след Освобождението – Михаил Минчев, е бил поет. Този малко известен факт е включен в излязлата преди дни литературна антология на поетите и писателите в Хасково от Йордан Нанчев. В нея са представени близо сто автори от Хасково или свързани с града. Сред тях са както популярни имена, така и вече забравени.
Паметна плоча на Михаил Минчев има във фоайето на общинската администрация. Малцина обаче знаят, че той е бил поет. Биографията на първия хасковски кмет е широко известна – участник в революционните движения, след несполучливия опит за покушение от наследника на Левски Атанас Узунов срещу хаджи Ставри, е бил в заточение, но успява да избяга.
За неговите литературни опити свидетелстват главно писмата му от Диарбекир и Одрин. Негови песни са били публикувани в “Читалище” и във в. “Ден”.
Някои от тях, като “Ясна, светла месечинко”, пише Нанчев, и до днес е известна в Хасково:
“Ясна, светла месечинко,
кажи теб се моля,
дали има други като мен
в таквази неволя.
Дали има друго сърце,
тъй силно ранено,
препълнено с тежки мъки,
със кърви облено...”
В семейния архив на сина на Михаил Минчев – Георги, майор, герой от обсадата на Одрин, била запазена цяла тетрадка с ръкописи – стихове и спомени, но тя изчезнала по време на бомбардировките в началото на 1944 г.
Вероятно ранната смърт на Михаил Минчев – той умира от туберкулоза на 28 ноември 1891 г., му е попречила да издаде своите мемоари и стихове в книга, пише Йордан Нанчев.
Антологията “Край реката с тополите” се открива с незабравимия Симеон Стоянов и неговото култово стихотворение “Среща”, което “Щурците превърнаха в песен, а тя пък стана непреходен хит - “Дали аз закъснях или времето бързаше...”
Сред авторите в сборника има имена не само на писатели и поети, но и на журналисти, общественици, популярни личности.
В предговора към антологията Йордан Нанчев се връща към болната си тема – закриването на Литературния музей в Хасково и своята битка за оцеляването му. Битката бе загубена, но войната с бездуховността – не. Доказателство за това е литературната антология на поетите и писателите на Хасково.
Йордан Нанчев е завършил българска филология и право. Доктор по книгознание, библиотекознание и библиография в УниБИТ. Литературен историк и критик, автор, публикувал е множество изследвания и рецензии. Сред приносните му творби са обемните и задълбочени книги за Асен Златаров и Александър Паскалев, съавторските текстове в "История на град Хасково", "История на Сираково", както и "Духовни хоризонти" - бележки за културния живот на Хасково (1945-1989).
Тодор Кръшков
Петър
Verato
ученик
ГОСПОДА, УПРАВЛЯВАЩИ ГР. ХАСКОВО, УЧЕТЕ СЕ НА ПАТРИОТИЗЪМ ОТ КАРЛОВЦИ!!!
ПОЗОР Е ДНЕС, ДА НЯМА ОФИЦИАЛНО ЧЕСТВАНЕ НА АПОСТОЛА! СРАМ!