По пет от програмите за управление на европейските фондове за периода 2014-2020 нямат нито един сключен договор за популяризиране на европейските проекти.
Това става видно от месечната справка за изпълнение на Годишните планове за действие, изготвена от Администрацията на Министерски съвет. За месец юни 2016 г. ведомствата, които управляват европейски средства, нямат нито един сключен медиен договор, става ясно още от справката.
Управляващите органи на оперативните програми “Иновации и конкурентноспособност”, “Наука и образование за интелигентен растеж”, “Инициатива за малки и средни предприятия”, както и на Програмата за развитие на селските райони и на Морско дело и рибарство нямат нито един договор, който да популяризира изразходването на европейски средства, пише БГНЕС.
По регламент, всяка от европейските програми има бюджет, от който се финансират рекламни кампании, аудио-визуални и печатни материали, публични събития и други. ОП “Добро управление” също няма нито един договор за популяризиране на проектите. Има договор единствено за медиен мониторинг.
Между два и десет медийни договора имат оперативните програми “Околна среда”, “Региони в растеж”, “Транспорт и транспортна инфраструктура”, “Развитие на човешките ресурси”. През юни месец по сключените в предишен период договори, Управляващите органи на ОПОС са платили към бенефициентите почти 90 000 лв., УО на ОПРР само 30 000 лв. УО на ОПТТИ едва 5800 лв., а УО на ОПРЧР почти 30 000 лв.
Публичните данни за разходване на европейските пари за медии се публикуват по инициатива на ресорния вицепремиер Томислав Дончев. Одит на предоставените от отделните управляващи органи не се прави.
Няма информация и дали отново с европейски средства се осигурява патронажа и участията на министри, отговорни за управлението на европейските фондове, в различни корпоративни събития.
Припомняме, че при приемането на новия Закон за обществените поръчки, настоящите управляващи запазиха възможността за субективно разпределение на бюджета за реклама и публичност на европейските фондове.
Липсата на достатъчна публичност или непрозрачното разпределение на средства за медиите, станаха причина за налагането на финансови корекции по европейските фондове през стария програмен период.
Най-много противоречиви практики бяха установени при програмите за земеделие и рибарство, а замесени в скандали се оказаха бивши ПР служителки на тогавашния земеделски министър Мирослав Найденов.
