Един експеримент си поставя за цел да покаже възможната трансформация на стереотипа за панелните комплекси като насъщно грозни, неприветливи и с изтичащ срок на годност градски "гета". Панелните квартали, застроени във всеки по-голям град през 70-те и 80-те години на миналия век, са се превърнали в културен модел, белязал по-голямата част от техните обитатели.

В този контекст One Architecture Week ни представя експеримента "Тракия", вдъхновен, както се оказа, от ентусиазирана американка.

"Тракия" е най-големият панелен квартал на Пловдив с 300 блока и 62 000 души население. Трети по-големина у нас след столичните "Люлин" и "Младост".

Целта на тазгодишното издание на фестивала е да покаже капацитета за промяна, който крие в себе си гражданското участие, и да потърси начините, по които това може да се превърне в устойчива част от системата за градското планиране, каза директорът на архитектурния фестивал Любомир Георгиев.

По думите му целта на фестивала е да надгради съществуващите връзки между местата, хората, процесите и историите в квартал "Тракия". Да се покаже феноменът на "гражданското общество", който сам променя средата в панелните квартали. Възможност за срещи на местната власт и гражданите на терена пред блока в търсене на най-доброто решение. Идеята е проученият опит да се използва при решаването на проблемите и в други панелни квартали.

Животът се променя, хората променят панелките

Говорейки за пловдивския квартал "Тракия", говорим за квартали като "Младост", "Люлин" и "Обеля" в София, "Владислав Варненчик" във Варна или "Меден рудник" в Бургас, каза Любомир Георгиев.

През последните три десетилетия тези квартали са продължали да се развиват. Първо са минали през остъкляването на балконите през 80-те години, което продължава и днес. След промените през 90-те първите етажи се превръщат в магазини, фризьорски и козметични салони, зъболекарски кабинети, застрахователни офиси и т.н. Днес на мода е санирането с разноцветните кръпки и решаването на проблема с живота на панелните блокове на парче.

Това е уникално, защото всичко се случва по инициатива на живеещите в тези квартали, смята арх.Георгиев. Хората са взели нещата в свои ръце, но до момента всичко се случва по доста хаотичен начин. Сега искаме да покажем, че в бъдеще това може да става по един подреден, осмислен, позитивен и градивен начин, допълни арх.Георгиев.

За целта се прави голямо проучване, зад което стои екип от 40 млади специалисти. Провеждат се срещи с обитателите на панелките, записват се историите им и желанията какво да се случи тук. Изследва се всичко – инфраструктура, зелена система, жилищен фонд, администрация. Вече е направено и социологическо проучване с 500 жители на "Тракия".

Страхът от презастрояване и унищожаване на градинките

Изследването показва, че най-големите страхове на хората са свързани кварталът да не бъде презастроен – така както се е случило с повечето панелни райони. Наплашени са от историите, които са гледали за унищожаване на градинки, на чието място изникват нови жилищни сгради.

За момента кв."Тракия" се е опазил от превземането на градинките от бетона. Според арх. Георгиев това се дължи на обстоятелството, че в този квартал няма реституция и земята е общинска. Кварталът не е бил застроен изцяло по времето на социализма, както е предвиждал градоустройственият план. Общината е продала предвидените за застрояване парцели на инвеститори, които днес градят новите жилищни "оазиси".

Към "Тракия" е заявен голям интерес от местни пловдивски фирми. Именно те строят жилищните сгради "Оазис", "Олимпия", "Елит" и дори "Гербер", разказва кметът на район "Тракия" Костадин Димитров, който е отрасъл в панелните блокове.

Интересът не е случаен. Квартал "Тракия" е краен за Пловдив и се намира в близост до едноименната икономическа зона край града. За последните 20-години там се настаниха около стотина инвеститори, от които 80 чужди. Разкрити бяха 12 000 работни места, а инвестициите се оценяват на стотици милиони. Всички тези хора трябва да живеят някъде и след края на кризата в момента се строят пет жилищни блока, като средната продажна цена на апартаментите е около 400 евро/кв.м.

"Тракия" също страда от проблемите на София и безплатното санирането на панелните блокове почти не върви заради страховете на хората, че ще им вземат апартаментите. Затова и районният кмет не е особено разговорлив, когато го питат за санирането. Равносметката към момента изглежда така: от 300 блока само четири са санирани с европари, а други 11 чакат да бъдат обновени по националната програма, за която парите вече свършиха, по думите на министър Лиляна Павлова.

Сблъсък на интереси

Проучването на квартала показва още, че интересите на хората са различни. Майките искат повече детски площадки. Младите са на вълна спорт и фитнес, а шофьорите пък искат повече места за паркиране. Така се стига до естествен сблъсък на интереси, а решенията се взимат от събранието пред блока, коментира Нина Толева, която е сред авторите на проучването и е направила редица срещи с хората.

От тях и обиколките в квартала са установени няколко закономерности. Хората правят беседките си там, където има лампа. Пейките са под дебелата сянка на дърветата, градинките са си направили пред входа на блока.

Т.нар. "мусоропровод" – място в блоковете за изхвърляне на отпадъците в самата жилищна сграда, днес се е превърнал в зона за търговия и предлагане на услуги. Краси го е префасонирала във фризьорски салон, а пространството пред блока е мястото на импровизираната квартална агенция за новини в 17.30 часа на чаша ракия или вино.

Меган и преоткриването на "очарователните" панелки

Идеята фокусът да бъде поставен върху панелните квартали се дължи на американската архитектка Меган Луенбърг, която преоткрива "очарованието" им. Всичко започва преди повече от година, когато печели стипендия по програма "Фулбрайт" и прави свое независимо проучване на квартала.

Така Меган открива очарование в шаренията отвън. И ако за нас са грозни кръпки, за нея е индивидуалност на наемателите. Радва се на седянката пред блока и се въодушевява от аромата на печените чушки. За да е по-близо до хората и техните истории, естествено, живее в панелен блок в "Тракия".

Проучването й впечатлява районния кмет Костадин Димитров. Следват две изложби и продължение на темата. А баба, седнала пред блок в квартала, приятелски предупреждава кмета: "Внимавай с Меган", след което веднага го "четка" за пред журналистите – "Имаме най-красивия квартал с най-прекрасния кмет".

Фестивалът от 30 септември до 9 октомври

Главната сцена на архитектурния фестивал тази година ще бъде един изоставен супермаркет. Мястото е нарочно избрано – като символ на това как търговията може да се трансформира в изкуство. Там ще се разположат изложбите.

Преди това няколко международни екипа ще предложат проекти за междублоковите пространства около първите сгради в квартала. Решенията какво да има там, разбира се, ще бъде на жителите на "Тракия".

Куратори на One Architecture Week 2016 са румънското архитектурно и изследователско студио Basar. То има опит в тази дейност с панелните квартали в Букурещ.