За първи път са измерени ограничните замърсители в най-дълбоките места в океана и е установено натрупване на токсични вещества в големи количества в организмите, които ги обитават. Данните са изнесени в доклад на конференция на 8 юни в Шанхай, съобщи Nature News.
Алън Джеймисон (Alan Jamieson) и екип измерили замърсяването в организмите на Hyperia macrocephala - ракообразни, които се срещат на дълбочина 7-10 хиляди метра. Пробите са взети от Марианската падина и от падината Кермадек близо да Нова Зеландия. По-рано са вземани проби от дълбочина до 2000 м.
Дълбоководните обитатели имали полихлорирани бифенили (PCB, от които се прави пластмаса) и полибромирани дифенилови етери (PBDE, инхибитори на горенето). Двата типа вещества са устойчиви замърсители - бавно разпадащи се канцерогени, които са забранени в повечето страни на света от 70-те години на 20 век.
В Марианската падина концентрацията на PCB е по-висока, отколкото в делтите на две замърсени реки в Китай. В Кермадек нивата на PBDE в организмите на рачетата са опасни.
Казват, че каквото и да хвърлиш в морето, все някога ще потъне. Така замърсителите попадат в дълбоководните цепнатини и се натрупват. Затова нивата на опасните вещества там са по-високи, отколкото в делтите на реките, казва Джеймисон.
Учените смятат, че наличието на PCB в Марианската падина се обяснява в близките китайски промишлени райони, където се произвежда пластмаса и с американската военна база на остров Гуам.
