От х:

Днес в x:

МОН въвежда 11 профила в гимназиите. Учебните програми - под контрола на директора

Гимназистите ще имат право да избират един от 11 възможни профила. Профилиращото обучение се измества в последните две години от средното образование - XI и XII клас.

Това предвижда проект на Наредба за профилираната подготовка на Министерството на образованието и науката, която беше публикувана днес за обсъждане. Тя трябва да влезе в сила за учениците, които през учебната 2020-2021 година ще постъпят в ХI клас. Изготвена е на база Закона за предучилищното и училищното образование.

Съгласно закона, до X клас ще трябва да бъде усвоен цялото задължително учебно съдържание от общообразователната подготовка. След този клас учениците, които не искат да продължат образованието си, нито да следват в университет, могат да се дипломират.

Възможните профили сега са 6 (хуманитарен, природоматематически, чуждоезиков, технологичен, спорт, изкуства), профилираното обучение се осъществява във всички години от гимназиалното обучение, а не само в последните две. Според сега действащите разпоредби, в XI и XII клас има по три или четири профилиращи учебни предмета, но нормативните текстове не определят кои да са те. Според новия текст профилите стават 11 и два от предметите във всеки от тях се определят на национално ниво. Профилите са:

1. Чужди езици със задължителни профилиращи учебни предмети двата чужди езика, изучавани в първи гимназиален етап;

2. Хуманитарни науки със задължителни профилиращи учебни предмети български език и литература и история и цивилизации или български език и литература и философия;

3. Обществени науки със задължителни профилиращи учебни предмети география и икономика и история и цивилизации или история и цивилизации и философия;

4. Икономическо развитие със задължителни профилиращи учебни предмети география и икономика и математика или география и икономика и чужд език, изучаван в първия гимназиален етап;

5. Софтуерни и хардуерни науки със задължителни профилиращи учебни предмети информатика и информационнни технологии;

6. Предприемачески със задължителни профилиращи учебни предмети предприемачество и информационни технологии или предприемачество и география и икономика;

7. Математически със задължителни профилиращи учебни предмети математика и информатика или математика и физика;

8. Природни науки със задължителни профилиращи учебни предмети биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда или химия и опазване на околната среда и физика и астрономия;

9. Изобразително изкуство със задължителни профилиращи учебни предмети изобразително изкуство и чужд език, изучаван в първия гимназиален етап, или изобразително изкуство и информационни технологии;

10. Музика със задължителни профилиращи учебни предмети музика и чужд език, изучаван в първия гимназиален етап, или музика и информационни технологии;

11. Физическо възпитание и спорт със задължителни профилиращи учебни предмети физическо възпитание и спорт и биология и здравно образование.

Другите един или два предмета във всеки профил ще се определят на училищно ниво. Възможните профилиращи предмети ще са 15:

1. български език и литература;

2. чужд език;

3. математика;

4. информатика;

5. информационни технологии;

6. история и цивилизации;

7. география и икономика;

8. философия;

9. биология и здравно образование;

10. физика и астрономия;

11. химия и опазване на околната среда;

12. музика;

13. изобразително изкуство;

14. предприемачество;

15. физическо възпитание и спорт.

Профилираната подготовка ще се осъществява в избираемите учебни часове на учебния план. Те трябва да са най-малко 18 и най-много 20 седмично и в XI, и в XII клас. И в двата последни класа от гимназията профилиращите предмети трябва да са едни и същи. Всеки от тях ще се изучава с не по-малко от 4 учебни часа и не повече от 8 седмично.

Всеки профилиращ учебен предмет ще има задължителен и избираеми модули. Задължителните ще се изучават в ХI клас с 144 учебни часа годишно, а в ХII клас – с 124 учебни часа годишно. Избираемите ще се изучават в ХI клас с не повече от 144 учебни часа и не по-малко от 36 учебни часа годишно и в ХII клас – с не повече 124 учебни часа и не по-малко от 31 учебни часа годишно.

Резултатите от обучението по конкретни задължителни и/или избираеми модули ще могат да бъдат признавани като натрупани кредити и от университетите при условия и по ред, определени от съответното висше училище.

Програмите по чужди езици ще бъдат разработени така, че да се покрият общите нива на компетентност, определени от Общата европейска езикова рамка.

Според проектонаредбата директорът на училището ще утвърждава учебните програми за профилираната подготовка по всеки от избираемите модули. Сега учебните програми за задължително-избираемата подготовка се утвърждават от началника на съответния инспекторат по образование, за свободно-избираемата подготовка - от директора, за профилиращата подготовка - от министъра на образованието. Министърът утвърждава и учебните програми по чуждите езици.

В проектонаредбата са публикувани и новите държавни стандарти по всеки от предметите за профилиращата подготовка. 

Източник: offnews.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

  • 1
    Уч
    Учител
    1 0
    15:10, 6 юли 2016
    Айде сега - директорите вече ще станат абсолютната непоклатима власт - ще правят и одобряват училищни планове за профилиране подготовка целенасочено. А познайте на кой ще раздават часове, пълен норматив и лекторски - на своите хора и приближени дружки. За директорката и администрацията винаги има пари за заплати. Хич няма да им дреме кое е переспективно или добро за училището. Ще гледат да уредят своите си хора. Така и така има демографска криза, учениците намаляват - айде да дадем цялата власт в ръцете на директорите да си правят каквото поискат. Вместо да въведет мандатност за директорите - те им дават харман да вършеят. То бива да сте толкоз тъпи от МОН ама чак толкова - няма повече накъде.

Още новини

Последни новини