Чак когато турските плажове се обезлюдиха и всички изпитаха на гърба си последиците от катастрофалната външна политика, Ердоган показа, че е готов да отстъпи.

Турските плажове са много по-празни, отколкото е обичайно за това време на годината. Броят на туристите по турската Ривиера и на Черно море е намалял с почти 35 процента в сравнение с месец юни миналата година. Търговците и хотелиерите съжаляват най-вече за отлива на руски туристи. Това лято техният брой е намалял с 90 на сто, а на германските – с близо 30 на сто. Отливът на чуждестранни туристи засяга най-тежко малките фирми и едноличните търговци - собственици на ресторанти, търговци по плажовете, инструктори по гмуркане, превозвачи, таксиметрови шофьори. Техните доходи намаляха драстично. Според тях вината за това носи правителството на президента Ердоган.
"Всеки ден стават атентати, а външните отношения също са лоши”, оплаква се един инструктор по водни спортове и добавя: „Целият цирк около резолюцията за арменския геноцид влоши имиджа на страната ни. Така повече не може да се продължава. Правителството е длъжно да подобри отношенията си с другите страни и да подкрепя туризма".
Повечето туроператори са убедени, че туристите не идват в страната заради зачестилите атентати. Наскоро турските туроператори за първи път организираха протестна демонстрация срещу политиката на Ердоган.
Катастрофален външнополитически курс
В последните години правителството на Едроган си създаде повече врагове, отколкото приятели. От доста време насам правителството на турския президент настоява за сваляне на режима на Асад. С тази си позиция турското правителство влезе в конфликт с поддръжниците на сирийския режим и най-вече с Иран и Русия. Напреженията все пак останаха в границите на допустимото, докато турските ВВС не свалиха един руски бомбардировач през ноември миналата година. Оттогава насам отношенията с Русия се влошиха драматично.
Същевременно охладняха и отношенията със западните партньори. Те обвиниха Турция, че не охранява достатъчно добре границата със Сирия и по този начин дава възможност и на европейски терористи да проникват до зоната на бойните действия. Турция не успя да отхвърли категорично и обвиненията на журналистите от "Джумхуриет", че снабдява екстремистите в Сирия с оръжия. Отношенията с Германия също се влошиха след като германският Бундестаг прие резолюция, в която нарече гоненията над арменците през 1915/1916 година „геноцид”.
От 2010 година насам отношенията между Турция и Израел също са обтегнати. През май 2010 израелски военни щурмуваха турския кораб "Мави Мармара", който превозваше хуманитарни помощи за ивицата Газа и не реагира на предупрежденията на израелските ВМС. При щурмуването на кораба загинаха девет души, сред които осем турски активисти.
Ето че сега Ердоган най-сетне се раздвижи. В послание до руския президент Путин, той изрази съжаление за свалянето на руския боен самолет през ноември миналата година. Руското правителство окачестви това писмо като извинение на турската страна, което моментално доведе до разведряване на отношенията. Двамата президенти вече проведоха и телефонен разговор, след който Путин заяви, че ще разпореди отмяната на руските санкции срещу Турция.

Близкоизточният експерт Леонид Исаев смята, че руско-турските отношения ще се подобрят в дългосрочна перспектива. Той обаче се съмнява, че руските туристи веднага ще се пренасочат към Турция. "Икономическото положение в Русия е тежко и руското правителство има интерес да задържи част от парите в собствената си страна", казва той.
Прагматични интереси
Помирението с Израел също е продиктувано от предимно прагматични съображения. Израел ще плати 20 милиона долара обезщетение за нападението срещу "Мави Мармара". Освен това Турция се надява да се увеличат израелските туристи. Израел пък храни надежди, че ще може да изнася природен газ за Турция. Във военното сътрудничество едва ли ще има някакви подобрения.
След като Ердоган пое контрола над военните, армията сега е подчинена на едно ислямско правителство. „Този факт вероятно ще възпре израелското военно командване да възстанови тясното военно сътрудничество от миналото", казва политологът Бен Каспит от интернет-изданието „Ал-Монитор”. Той обаче смята, че двете страни имат и общи политически интереси. "И двете държави са загрижени от растящото влияние на Иран в Сирия. И двете страни се опасяват от появата на една доминирана от шиитите държава, която би могла да опре до границите им край Голанските възвишения и в сирийската област Идлиб.
Политологът смята, че Ердоган има още един проблем. Той трябва да намали външнополитическите конфронтации. "Тази с Израел беше най-излишната от всички. Ердоган отстъпи, но същевременно настоя Израел да премахне морската блокада на ивицата Газа. Предварително беше ясно, че Израел няма да се съгласи", казва Бен Каспит.
Все пак Ердоган сега може да се позове на факта, че Турция снабдява ивицата Газа през израелското пристанище Ашдод и може да започне с изграждането на болница в Газа. А това ще повиши реномето на турския президент в арабския свят. Критиците на Ердоган отбелязват тази промяна на външнополитическия курс с удовлетворение. "Години наред Ердоган използваше външната политика за вътрешнополитически цели. И тъкмо това вкара страната в икономически и политически затруднения", резюмира вестник "Бир Гюн".