Българска парламентарна делегация проучва антокорупционния модел на Румъния, съобщи зам.-председателят на Народното събрание и депутат от Великотърновска област Иван Иванов. Той е бил част от работна група от членове на комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към НС.
Депутатите ни са провели срещи с председателя на комисията по правосъдие г-н Чука, със зам.-председателят на Румънския парламент г-жа Нассар, с ръководителя на Националната агенция по интегритет г-н Бодган Стан, с групата за приятелство с България, с представители на министерство на правосъдието, пред вид факта, че тези дни се очаква в Народното събрание да се обсъжда отново антикорупционния закон.
„От срещите ни стана ясно, че румънските държавници имат политическа воля за това техните антикорупционни органи да бъдат независими. Те действат от 2013 г. и вече за конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение има осъдени един бивш премиер, трима депутати и няколко зам.-министри. Органите там действат независимо и няма политическа протекция при назначаването на служители“, обясни след посещението Иван Иванов. Той допълни, че са коментирани основно три въпроса, единият от които е дали АНИ /румънската агенция за борба с корупцията/ работи по анонимни сигнали, тъй като това предизвика най-много дебати в българския проектозакон.
Оказва се, че там се работи по този начин, но съответния инспектор го прави конфиденциално докато събере достатъчно факти на базата на които има право да повдигне обвинение в злоупотреби, а обвиненият съответно има 15 дни за обжалване, обясни Иван Иванов. Другият обсъждан въпрос е за т. нар. обърната доказателствена тежест, т.е. хипотезата „виновен до доказване на противното“ при положение, например че има разминаване в имуществените декларации на съответното лице, там в Румъния не е валидна. Докато в предложението на т.нар. Закон Кунева се предлага точно презумпция за виновност, което според наши депутати е противоконституционно.
Последната коментирана тема е кой контролира АНИ и кой назначава председателят на тази агенция и неговите заместници, поясни още депутатът от Реформаторския блок. В България се предлага това да е Народното събрание, като евентуално контролът е от комисията по корупция, докато в Румъния Агенцията се контролира от Националния съвет по интегритет, който прави подбора и назначава председателството, приема годишния доклад и отчет, поясни Иван Иванов.
„Така или иначе антикорупционния закон на Румъния си свърши работата и сякаш румънците си изчистиха имиджа пред Европа. Сега обаче дърпат ръчната спирачка, и не е ясно как при тези променени условия т.нар. „румънски модел“ на антикорупция ще продължи да работи ефективно“, завърши Иван Иванов.
