Изненада няма. Нито шок. Изненада щеше да е, ако поданиците на английската кралица бяха избрали да останат в ЕС. Но британците са горд народ, наследници на велика империя. И брюкселските евробюрократи и тунеядци им бяха дошли до гуша. Не случайно блестящ политик като Борис Джонсън през ден ги нарича «идиоти» и други подобни.

Преди време други подобни в лицето на Барозу, Ромпьой и Марио Драги бяха решили да разширят властта си като превърнат ЕС в Съединени европейски щати с радикални федералистки ходове, насочени към допълнителна загуба на национален суверенитет на страните от ЕС в областта на политиката в данъчните системи, бюджета, трудовия пазар и пенсиите с цел изграждане на нов европейски политически съюз в рамките на 10 години. Това трябваше да бъде новият СЕЩ, който ще отстъпи фундаментални правомощия на бюрократите в Брюксел и Страсбург. Слава Богу, идеята се провали.

Победата на брекзита е добър повод да се върнем към началото на ЕС. Как започна всичко? В края на Втората световна война в света се установяват две свръхсили – СССР и САЩ. За да не загубят политическото си значение в световен мащаб, големите европейски държави поемат курс към интеграция. Целта е националистическото госдподство да бъде заменено с демократизация на Стария континент, което да му гарантира траен мир. 

В изпълнение именно на тази цел, а не на някаква друга, на 25 март 1957 год. в Рим с т. нар. Римски договори се основава Европейската икономическа общност, в която влизат Франция, Италия, Федерална република Германия плюс страните от Бенелюкс. Това на практика е митнически съюз, който да премахне търговските бариери и да въведе общи мита за трети страни. Т.е., създавене на общ пазар за свободно преминаване на стоки, хора, капитали и услуги. ЕИО получава съвсем ограничена изпълнителна власт. Съветът на министрите на ЕИО действа като законодателен орган. Асамблеята на ЕИО е своеобразна връзка между националните парламенти. И това е всичко.

Какви са резултатите? Повече от блестящи! В селскостопанския пазар външните мита са заменени със система от изравнявания, която вдига цената на вносните стоки и намалява тази на износните. В промишлеността се действа по аналогичен начин. Само за няколко години следва икономическо благодентствие на страните от ЕИО, следите от войната са напълно заличени, примерът става заразителен и за други държави, следват молби за членство.

Разбира се, не всичко е напълно безоблачно. Естествено има сблъсък на интереси. Франция иска да издигне стена около своята икономика и да държи под контрол ядреното развитие на Германия. Германия настоява за безпрепятствено движжение в целия общ пазар. Английският интерес е да се създаде само зона на свободна търговия и по-малко наднационалност в Европа. Още тогава на „архитектите „ на обединена Европа трябваше да им светне лампичката, че ЕИО е максимумът, който може да иска в обединението на Европа. Всяка крачка в повече, както се казва, ще пресоли манджата.

Така и става. Сега Европа попадна в капана на собствената си привлекателност, както тварди евроиследователят Вернер Вайденфелд във фундаменталното си изследване „Европейското обединение”. Доказателство за това е опустошителната мигрантска вълна, която залива Стария континет през последните години. И която на практика преля чашата на британското търпение. Другият голям проблем, е че европейският контитент като цяло не може да има обща културна и историческа идентичност. А без нея никакви сметки и планове за стабилизация не могат да сработят. ЕС е нова политическа система, без тя да има съответното политическо и културно самосъзнание на населението й, на нейните граждани и дори елити. Ето защо СЕЩ/ Съединените европейски щати/ е един невъзможен съюз. Федерална държава с всеобхватен отказ от суверините е пълна утопия. СЕЩ е възможен донякъде само между развитите западни държави плюс сателитен пояс от бавноразвиващите се южни и източни страни.

За разлика от СЕЩ, САЩ са хомогенно население, преселило се от няколко западноевропейски държави. Европа няма такава хомогенност. Дори гениалният английски историк, изследовател на историята, Алфред Тойнби твърди, че на Европейският континет има две цивилизации – западноевропейска и източноивропейска. Няма как от различни цивилизации с различна религия – католицизъм и протестантство, и православие, с различна култура, различен национален манталитет, икономическо развитие и пр. да се изгради хомогенна държава.

Да се сравнява Германия и Гърция, например, е все едно да се сравняват северните и южните щати на САЩ. Северните развивали индустрия, южните разчитали на роби. Северните, в крайна сметка, победили южните и им определили правилата на играта. Само, че това станало преди два века – достатъчно, за да бъдат туширани различията и да бъде изградено единно държавно образование. Докато сега Германия и Гърция са просто две диаметрално противоположни държави във всичко, което се сетите. И те очевидно не могат да съжителстват пълноценно в „съединени европейски щати”. Същото е и с България, Румъния и Кипър.

Това не са способни да разберат евробюрократите в Брюксел в напъните си да изградят наднационална европейска държава без народ. Държава, в която според техните идеали трябва да има само едни наднационални роботи, които да изпълняват умопомрачителното количество разборедби, указания, синхронизации и пр. дивотии, каквито те плодят с десетки хиляди на година. В името на безграничната евробюрокрация, която да осигури вся власт на Еврокомисията. Всички виждаме, че това съществува, но то вече не работи. Затова и Европа толкова години не само, че не може да излезе от кризата, а и още повече затъва в нея.

Затова най-доброто, което може да направят началниците в ЕС след британският шамар е да се откажат от утопиите, да дадат свобода на европейските народи и да се върнат към златния период на Европейската икономическа общност. Когато Европа бе мечта, а не развалина. ЕС може да оцелее само ако радикално се реформира. Но бюрократът не може да се реформира. Особено пък брюкселският. Та, Юнкер дори не си прекъсна отпуската, когато станаха атентатите в Брюксел, в столицата на Европа!? Такива богопомазани и отявлени чиновници просто трябва да бъдат изритани.

В противен случай, краят на ЕС е близо. Втората държава, която ще счупи оковите на Брюксел ще е Франция, ако Марин Льо Пен победи на изборите А това е много вероятно. По същия път вървят Холандия и Австрия. Унгария също е на ръба. Накрая в ЕС ще останем само ние с Германия.

И тогава защо ги ручахме жабетата? Защо в изпълнение на някакви абсурдни брюкселски критерии си унищожихме индустрията? Защо си затворихме работещи атомни реактори? Защо си съсипахме селското стопанство за някакви субсидии? Защо след като за десетина години в България вязоха милиарди селскостапански субсидии по пазарите пак няма български плодове и зеленчуци и въобще родна селскостопанска стока? Защото основната част от субсидиите са отишли не в производителите, а някъде другаде. Ясно къде, след като сме шампиони по корупция в ЕС.

Да, в крайна сметка, изненада няма. В Брюксел още на 1 януари 2007 г. трябваше да предвидят какво ги чака. Добре е да се познава историята. А историята недвусмислено е показала, че всяка империя, която вземе под крилото си нашата страна като една човешка длан, след това неизбежно се е разпадала. Справка: Византийската империя, Османската империя, Германската империя и Съветската империя. Сега дойде ред и на хлабавата Европейска империя.

PS. Апропо, покрай всичко друго, британците показаха и как се провеждат честни избори. Представяте ли си у нас да имаше толкова съдбоносен референдум, какви дивотии щяха да се наблюдават в, пред и около избирателните секции...