Сметната палата и Националната агенция за приходите имат сравнително ниска успеваемост при събирането на скрити задължения от лица, заемащи висши длъжности. През последните години е имало 33 случая, при които с ревизионни актове данъчните са открили допълнителни задължения и хазната е успяла да си събере близо 1 млн. лева, стана ясно от думите на председателя на Сметната палата Цветан Цветков пред bTV. Остава обаче неясно за колко точно дълъг период става въпрос, посочва в. "Сега". Отделно има далеч повече случаи на несъответствие в данъчните декларации, но то не води до събиране на задължения.

Сметките показват, че средно на лице установените допълнителни задължения са значителни - 30 303 лв. За сравнение задължения за данъци и осигуровки над 12 000 лв. се приемат за дълг в особено големи размери. Броят лица, при които се е стигнало до установяване на допълнителни задължения, обаче е, меко казано, скромен. Според последния наличен отчет на сайта на палатата - за 2014 г., задължени да подават имотни декларации са били 7716 лица. По думите на Цветков единият милион е натрупан в продължение на години, тоест от проверени хиляди лица.

Само от началото на годината досега НАП е изпратила 9 писма за резултати от проверките на 206 лица, попаднали в полезрението на данъчните от 2014 г. насам. При 195 от тях не са открити никакви несъответствия, при 7 отклоненията са несъществени. Само при 4 лица са издадени ревизионни актове, само 1 от тях е с установени допълнителни задължения и един - обжалван.

Тези резултати са закономерни на фона на сериозните проблеми с декларациите, които стоят от години. Сметната палата праща на НАП за проверка само онези случаи, в които е установено несъответствие в декларираното и наличните данни в официални регистри и случаите, в които изобщо не е подадена декларация. В същото време палатата няма достъп до банкова тайна и изобщо не знае дали декларираните банкови влогове отговарят на реалността. Наред с това продължава да не е ясно какво точно подлежи на деклариране - наличности по влоговете в края на годината или натрупан през годината ръст. Декларациите продължават да изобилстват и с грешки, като най-масово разпространената е обявяване на цялото имущество вместо само на придобитото през годината.

Според председателя на Сметната палата законодателят трябва да промени закона, ако иска контрол, различен от този в момента. "Контролът, който упражнява Сметната палата, е документален. Ние нямаме разследващи правомощия, за да установим дали това е реалната стойност на имота и дали лицето е придобило имота на тази цена, или пък е продало имота на цената, която посочва. Ние можем да проверим дали са верни тези данни, ако те са посочени в публичните регистри - имотния регистър, регистъра към МВР за притежавани автомобили, към Министерството на транспорта за притежаване на въздухоплавателни средства. Нямаме достъп до банкова тайна, за да проверим спестяванията", коментира Цветков.