Използваните в България рецептури не отговарят на нито един от международно утвърдените стандарти за майонеза, това е изводът от проучването на 16 търговски марки от този продукт, направен от асоциация "Активни потребители". Българските производители пестят основно от мазнината, като компенсират най-вече с много вода.

В България хранителните компоненти и технологията на производство в настоящия момент не са предмет на регулация, но съществува традиционно възприятие за състава и вкуса на майонезата, формирани през годините от големите производители и готварските рецепти, отбелязват от организацията.

Посочва се и друга характерна особеност на българските продукти - озахаряването. За да добият плътност и форма, в майонезите са добавяни големи количества въглехидрати под формата на нишесте и технологичните добавки гума гуар и гума касантан.

Етикети с непълна информация
Анализът на етикетите показва, че в три от 16-те търговски марки хранителната информация е непълна и те не отговарят на изискванията на Регламент 1169/ЕС.

Етикетите разкриват и друга интересна подробност - в 6 от 16 търговски марки от състава на продуктите отсъстват яйцата.

Това означава, че те не могат да се казват майонеза, защото в тях липсва основната хранителна съставка в този продукт. Според международните стандарти тези храни би трябвало да се наричат "салатен дресинг", посочват от "Активни потребители".

Като цяло не е изненада, че половината от майонезите без яйца са сред най-евтините сред проверените продукти, като тяхната цена е под 4 лева за килограм, В пет от шест проверени марки в този сегмент има сериозно разминаване между декларирани мазнини, вода и въглехидрати и реално отчетените.

Що е то майонеза?
В САЩ, Европа и България под майонеза се разбира подкиселена водно-маслена емулсия с добавен яйчен прах. Задължителни компоненти са растително масло, яйца и/или яйчен прах и натурална киселина (лимонена, оцетна, малеинова) и вода, се посочва в изследването.

От него става ясно също, че в Белгия от 1955 г. действа закон, според който майонезата трябва да съдържа най-малко 80% мазнина и 7,5% яйчен жълтък. Хранителната индустрия лобира за приемане на нов стандарт, който да намали изискванията на 70% мазнина и 5% яйчен жълтък, но без успех.

В някои страни е позволено и добавянето на подсладители, сол, подправки, натриев гутамат, емулгатори (лецитин или стеарати), ЕДТА и натриев бензоат. Според стандартите във Франция и САЩ задължително в майонезата трябва да има минимум 65% растителна мазнина. Според по-общите разбирания мазнината може да варира от 40 до 80%, посочват от "Активни потребители".

Най-диетичната майонеза
Прочитът на етикетите на 16-те марки майонеза показа пълно разминаване на наложената в България рецептура с известните международни стандарти по отношение на маслеността, сочат данните. Вместо 65 – 80% в България декларираните стойности са средно 34,4%. Измерените са още по-ниски – 27,6%.

Подобни майонези би трябвало да се наричат "супернискомаслени". При 8 от марките, което е половината от всички, установените мазнини са по-ниски от декларираните от производителите и явно обяснението е просто – пестене на пари чрез влагане на по-малко олио, казват от "Активни потребители".

Най-ниската измерена стойност е само 6,5% при продукт произведен от ЕТ "Николина Алендарова" за "Белла", който е продаван в "Метро". Добрата новина е, че се използва само слънчогледово олио, а не индустриални мазнини, каквито съмнения е имало.

Най-водната майонеза
Известните стандарти допускат влагане на малко количества вода в майонезата. В българските продукти обаче резултатите сочат съвсем друго. Осреднено в тях има 58,3% вода. В 9 от продуктите тя надхвърля 60%, а рекордьор с 81% е "майонезата" на "Атлантик Ко" ЕООД от гр. Пордим.

От асоциацията посочват, че това не е безобидно, защото високото водно съдържание създава благоприятни условия за развиване на болестотворни бактерии, които са директен риск за потребителите. Допълнително в такива продукти драстично се повишава окислението на мазнините. Това води до натрупване на токсични и канцерогенни вещества, имащи в дългосрочен план отрицателен ефект върху здравето на хората.

Майонези с енергийна стойност на шоколад
Голямата изненадата от теста на българските майонези е наличието на въглехидрати, каквито в майонезата не би трябвало да има, с изключение на минимално количество захар прибавена като подправка. Още от етикетите на стоките обаче станало ясно, че във всички марки, без изключение, има добавени нишесте и две технологични добавки (Е412 и Е415 - гума гуар и гума ксантан), представляващи по същество също въглехидрати.

Подробно изследване за наличието на въглехидрати било направено в четири продукта, като се оказало, че в тях те са 20% от състава.

"По същество въглехидратите заместват липсващите мазнини, а въпросните "майонези" се доближават повече до шоколада по хранителна и енергийна стойност, отколкото до международните стандарти. Използваните в страната нишесте, добавена захар, гума гуар и гума ксантан не влизат в рецептата на нито един международен стандарт", посочват от асоциацията.

Като тревожно от "Активни потребители" посочват, че захарите са добавяни и в продукти, рекламирани като детски. В един от тях (нискомаслена детска майонеза на "Олинеза") малкото мазнини са "компенсирани" с 21% въглехидрати, от които 5% са захар. Това ще рече, че в една опаковка от 450 грама има 22.5 грама, захар, което е равно на пет чаени лъжици.

Макар да са разрешени за използване в храните, допълнителното влагане на въглехидрати в майонеза променя коренно хранителния профил на продукта. В така направените "майонези" близо 50% от енергийната стойност се дължи на въглехидратите срещу 2-5% нормално. Допълнително те имат по-висок гликемичен индекс и могат да представляват потенциална опасност за диабетиците. Високото съдържание на въглехидрати засилва и риска от развитие на болестотворни бактерии и допълнително ускорява вредните процеси на окисление, е заключението на експертите на асоциацията.

Пълните резултати от проучването може да се видят тук