Бившият шеф на Шесто управление на ДС смята, че Турция е заплаха преди всичко сама за себе си
Неблаговидната роля на полицията в последните години е да изпада в ролята на гадателка, а не да събира информация, да извършва превантивна дейност и да контролира обстановката около престъпния контингент. Това коментира в студиото на „Тази сутрин” експертът по сигурността и бивш началник на Шесто управление на ДС проф. Димитър Иванов.
„МВР не се справя с нито една от дейностите, за които отговаря”, категоричен бе той часове след стрелбата в Слънчев бряг, при която пострадаха сочения за силов бос Митьо Очите и негови гардове. Иванов припомни, че само преди седмица от МВР са заявили, че ситуацията у нас е под контрол.
„Как може 30 човека, облечени по подходящ начин, да пресекат центъра на най-големия курорт в България и на никой да не му направи впечатление, отсреща е районното управление, никой да не ги спре?”, запита той във връзка с информациите, че Очите и хората му са били с бронежилетки и брадви в ръце. Според него в случая има „някаква заинтересованост на полицията да се държи неутрално”.
Той отбеляза, че в случая става въпрос за „много ниско ниво, бандитска престъпност”: „Може ли да те стрелят 5 пъти и да не те убият”. Според Димитър Иванов, дейността на Очите може да е затихваща, но след него ще дойде друг, защото е създаден вакуум и винаги трябва да има „господар на положението”.
Бившият шеф в Държавна сигурност коментира, че на този етап у нас не може да се говори за бежанска вълна, но ако се наложи обществото да търси защита от МВР, ще открие, че такава няма.
Отново по външнополитическа тема, той отбеляза, че „Турция е заплаха преди всичко сама за себе си”, защото политическото ръководство на южната ни съседка изостря проблемите си навън и вътре с „прекалено хард политика и концентрация на властта в едни ръце”. Според Иванов, причината за това е имперското мислене, характерно за Турция.
Той изрази мнение, че Германия е признала Арменския геноцид, защото канцлерът Ангела Меркел търси политическа изгода: „Може би като баланс срещу нейното отстъпление пред бежанците”. По думите му това са „черни страници, тъмни петна в човешката история”, които не трябва да се забравят, но и не трябва да се повдигат непрекъснато.
