"Училището се превърна от храм на знанието в един безумен пазар. Нахлуха търговците в храма, започна безумната търговия и ние очакваме добри резултати. Търговията е до процеса с тестовете. Училището не е храм на знанието и ние всички се преструваме, че не го виждаме. То се превръща в място на възпроизвеждаща се неграмотност. ВУЗ-овете с пълна пара бълват неграмотни". Това мнение защити Цецка Петрова, преподавател по БЕЛ, 119 СОУ в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.

"Изпитът в този си формат е некоректен към зрелостниците, защото в гимназиален курс те учат 3 часа литература, а това, на което ги изпитва изпита в 1/2 от обема му е учено до 7 клас", посочи Петрова. По думите й некоректен е и по друга причина - не може цялата обществена среда да вменява, че националното не е ценност и накрая да очакваме учениците да разсъждават каква ценност е националното.
 
"Стига вече с тези експерименти. Учениците трябва да знаят, че образованието не е само атрактивност, не са само технологиите, а ученето е усилие, труд и постоянство. Обществото трябва да зададе ясна представа какво трябва да очаква от ученика на изхода от средното училище", призова Петрова.

По думите й форматът на матурата е непродуктивен и това е ясно още с навлизането му. "10 години обаче нищо не се промени в него, а напротив - липсва всякакъв баланс. Работата с текст е неглижирана и няма как да има друг резултат", добави тя.

Причините за ниските резултати на зрелостните изпити не се крият в това, че е осуетено преписването, подчерта тя. По думите й ясно е, че резултатите на матурите и всичко, което наблюдаваме в училището е продукт на общественото отношение към него и знанието изобщо.

Резултатите от матурата са политика, а именно това е държавното отношение към училището, смята още тя.

"Ако съдим броя на двойките твърде много неща са затруднили зрелостниците. Подозирам, че голяма част от тях дори не са прочели внимателно условията, а са залагали на интуиция и на телепатия така, както училището на бъдещето ще изисква от тях. Училището подценява ученето и знанието. Всичко, което се случва в българското училище през последните години внушава на учениците, че ученето трябва да бъде атракция, трябва да бъде спекулация и в никакъв случай, че е един труд, постоянство и усилие", посочи преподавателката.

Основното и средното училище създава фундамента не само на образованието, а и на обществото - оттук нататък трябва да се направят сериозни промени, а не козметики, подчерта тя. Според нея трябва да се спре да се говори за мотивацията на учениците или учителите, а трябва да се види как системата цялостно мотивира отношението към ученето.

"Ако започнем с анализ на формата на изпита трябва да тръгнем отзад напред. Вече 10 години ние даваме дипломи на деца, които не могат да напишат свързан текст, дори и от 5 изречения. Стана ясно, че последният въпрос е масово пренебрегнат и неизпълнен от тези, които се явяват на този изпит. Няма как да създадеш текст и да си грамотен. В училище работата с текст е тотално неглижирана", обобщи тя.

Даниела Ангелова, преподавател по БЕЛ, която е участвала и при проверяването на самите теми, също направи анализ на зрелостния изпит в ефира на Bulgaria ON AIR. По думите й учениците са срещнали затруднения с членуването, малката и голяма буква, слятото изписване.

"Първата реакция след като се чу темата за "Гераците" беше доста добра, че е много хубаво произведение в сравнение с това от миналата година на Яворов "Ще бъдеш в бяло", но при прозаичните творби, каквато е "Гераците" има друг препъни камък - учениците, които не са изградили добре литературните си компетентности се увличат в преразказване на литературните факти и там липсва интерпретация или се свежда до минимум. Те смятат, че един подробен преразказ, който представлява обемен текст е достатъчен, за да покажат своите максимални познания по произведението и всъщност оттам идва големият проблем, че малко са писмените работи, където има целенасочена интерпретация и налична рефлексия. Наистина такива работи получават максимална оценка, докато тези, които се преразказват фактите - оценката е много по-ниска", обясни Ангелова.