Има ли ислямът проблем с насилието? И защо призоваващите към насилие текстове в Корана в миналото не са пораждали тероризъм така, както днес? Може би защото атентаторите-джихадисти нямат нищо общо с ислямската традиция.

При нападенията в Париж и Брюксел терористите избиха безразборно невинни хора. С варварските си деяния те дискредитираха една световна религия. Джихадистите се позовават на исляма и оправдават убийствата си с Корана. Това е неприемливо за мирното мнозинство от 98 процента от общо 1,6 милиарда мюсюлмани, защото се създава впечатлението, че ислямът има проблем с насилието.

Критиците на исляма и големи части от западната общественост приписват на исляма принципно войнствен характер. Те се позовават на текстове от Корана, които призовават мюсюлманите да убиват неверниците. Нещата обаче не са толкова прости. Теолозите са единодушни, че ислямът, в своята основа, не съдържа повече призиви за възхвала и легитимация на насилието, отколкото Библията. "Легитимиращите насилието призиви в Корана не са единствени. Юдейството и християнството също познават подобни текстове", казва ислямоведът от фондация Конрад Аденауер Томас Фолк.

Писанията на трите монотеистични религии съдържат текстове, които са смущаващи за съвременния читател, защото възхваляват насилието, съдържат претенции за превъзходство спрямо друговерците и излъчват омраза срещу жените. Само позоваването на тези проблематични строфи от Корана не може да даде обяснение защо млади мъже, обсебени от насилие, се позовават на Корана - в Сирия, Ирак, Брюксел или Париж. Защо легитимиращите насилието строфи, които са в Корана или различните сури от 1 400 години, не доведоха в миналото до тероризъм? И защо това се случва сега?

Историческият контекст

Професорът по въпросите на културата и ислямското общество към Университета във Франкфурт Беким Агай подчертава, че Коранът е възникнал при съвършено различни от сегашните исторически условия. "Навремето войната, а не мирът между клановете, народите и империите, е била нормалното състояние на нещата. Религията е проникнала във всички сфери на живота, така че държавата, обществото, войната и мирът е трябвало да бъдат религиозно обосновани", казва той.

Дебатът за често противоречивите текстове в Корана за насилието и ненасилието има дълга традиция. "Ислямската традиция отдавна прави разлика между историческата обоснованост на даден текст и неговото съвременно измерение. Целта на този дебат е да осъвремени текстовете и да направи разлика между легитимното и нелегитимното насилие. И произволните цитати, извадени от контекста, са чужди на тази традиция", казва Беким Агай. Затова и дълго време противоречивите текстове можеха да бъдат така балансирани, че да бъдат криворазбрани - като легитимация за употреба на насилие.

Кои стават джихадисти?

Днес политическите и културни предпоставки са съвършено други. Във времето на глобализацията екстремистите изваждат проблематичните пасажи от общия контекст. Джихадистките атентатори нямат нищо общо с ислямската традиция. Повечето от тях са религиозно неграмотни хора. Те представят своето насилие като архаично, но ислямският тероризъм е съвременен феномен. Към това се прибавя и фактът, че под впечатлението от напреженията в арабския свят - от Сирия до Египет, и от Йемен до Мароко - религията се политизира. И сунитските духовници не могат да противопоставят нищо съществено на това развитие. Представителите на сунитския ислям се дистанцират от терора, но те нямат нито морална сила, нито достатъчна компетентност, за да водят съдържателен спор с политизираната религия. Те се дисквалифицират морално, защото не казват и дума за провала на политическата класа в техните страни.

"В теологически план духовниците на сунитския ислям не разграничават последователно своята религия от злоупотребата с нея от страна на екстремистите. Само критичен подход към собствената традиция може да промени нещо съществено. Но който се осмели да направи такава стъпка, много бързо бива обявяван за еретик", казва Томас Фолк.

Критичният подход = ерес

Не е достатъчно само да се абстрахираш от проблематичните пасажи, както правят повечето мюсюлмани, за които вярата е нещо като инструкция за мирен и конструктивен начин на живот. Мюсюлманите трябва да интерпретират критично своите свети писания и да тълкуват спорните текстове в Корана. За това обаче, в арабския свят в момента, липсват необходимите духовни пространства. Само теологическото противопоставяне със смущаващите пасажи в Корана може да помогне за отсяването на всички интерпретации, тласкащи ни към един радикален ислям", казва още ислямоведът Томас Фолк. Източник: Дойче веле