Въдичари окупираха водоемите в региона в първия уикенд след края на забраната за риболов. На брега на язовира край хасковското село Мандра рибарите бяха през метър. „По двама на шаран“, както се изрази преди време заклет рибар, разочарован от липсата на улов.
В съботното утро кълвеше, но умерено. Мандренският язовир даваше предимно каракуда и червеноперка, но в скромни количества.
Но рибарите не са сами. На втора линия са трапезите, наобиколени от истински професори по риболов, на които обаче не им се занимава с въдици и се задоволяват да дават съвети. Но има и полезни наблюдатели. Стоян Петков от Хасково например бе обиколил рано сутринта горичката край язовира и бе напълнил торбата с гъби, предимно манатарки и пачи крак. „Няма да сме валат, има какво да се обядва“, обясни гъбарят, отваряйки чантата за доказателство. Найлонката бе по-пълна от повечето живарници на рибарите край брега.
Иван Златинов от Хасково бе гордият собственик на един от най-пълните сред тях. „Каракуда и червеноперка“, обясни той. Хвърлял предимно на торен червей и царевица. „За десерт им слагам бял червей. Закачам го отпред на кукичката, отзад е торният“, открехна една от тайните на пълния живарник риболовецът. И, разбира се, захранката. „Ако не храниш, нищо няма да хванеш“, изрецитира рибарят.
Така или иначе обаче гъбеният добив определено доминираше над рибарския, поне докъм обед. Но пък гъбарството е само рано сутрин, така че с напредването на деня рибарите може да изравнят, та даже и да поведат на гъбарите.
Тодор Кръшков
ЕДИН
втори
без име
fucata
без име