В последно време по една или друга причина нараства популярността на нетрадиционните методи на лечение.
Музикалната терапията е един от най-популярните варианти за човек, който иска да експериментира с тези нови методи. Допитване, направено от психолози от Университета Дюк в САЩ, показва, че хората определят т.нар. музикална терапия като "най-лесния и приятен вариант за лечение: слушаш си музика и с всяка минута ставаш по-здрав".
Дори нещата на пръв поглед да изглеждат доста прости, това всъщност не е така. Като начало важното е, че практически всички специалисти не отричат положителното въздействие на музиката върху здравето на човека.
За този ефект първи споменават древните гърци. Омир е описал как мелодичните песни са помагали за изцеляването на раните на героите, а Питагор е провеждал специални занятия по хорово пеене, защото е вярвал, че хармонията в музиката ражда и хармония в душата. Запазени са сведения, че той е започнал да съставя лечебна книга с музикални рецепти, където за лечението на всяка болест е съответствала мелодия.
През Средните векове английският мислител Роберт Бъртън е написал специална книга - "Анатомия на меланхолията", в която защитава тезата, че музиката може да бъде много полезна при лечението на нервни разстройства.
През 19 век със спокойна отпускаща музика много психолози са лекували своите пациенти, но най-голям интерес към музикалната терапията е възникнал в средата на 20 век. Привържениците на този метод твърдят, че с музика могат да се лекуват не само нервните разстройства, но и много други заболявания.
Днес музикалната терапията е едно от най-популярните направления на алтернативната медицина. Привържениците на тази терапия се делят на две основни групи. По-предпазливите смятат, че лечебната сила на музиката е основана на психичните особености на човека. Според тях например спокойната класическа музика нормализира сърдечния ритъм и артериалното налягане, защото човек се отпуска и буквално се потапя в състояние на психологически комфорт.
По-радикалните поклонници на музикалната терапията изграждат доста сложни теории, обясняващи целебния ефект на избрани мелодии с точковото въздействие на звуковите вълни с определена честота върху организма. Те отново ценят най-високо лечебната сила на класическата музика, като за най-мощно и универсална лекарство се смята музиката на Моцарт, оценяват ефективността на етномузиката (например звуците на африканските барабани), но определят хардрока и хип-хопа като вредни за здравето.
За съжаление квалифицираните специалисти в тази област са рядкост и могат да се срещнат много т.нар. лечебни програми, близки до "Излекувай се сам с музика". В някои страни дори се продават дискове с названия като "Музика за..." – черния дроб, стомаха и т.н.
Ако сте решили да пробвате музикалната терапия, но не можете да намерите по-добър вариант, просто потърсете магазин за класическа музика. Всички специалисти са единодушни, че трябва да се започне с Моцарт.
В определени среди се смята за доказано, че класическата музика влияе добре дори на животните и на растенията - че кравите, които слушат Моцарт, дават значително повече мляко, а от гроздето, което расте на постоянен музикален фон, се получава най-хубавото вино.
В Япония вече дори се предлагат специални "лечебни" мелодии за мобилни телефони.
Специалистите по музикална терапия са категорични, че дори да се приеме, че съществуват целебни мелодии, те трябва да се подбират индивидуално за всеки пациент, но все пак съществуват и някои общи препоръки:
• при гастрит слушайте "Седмата" на Бетховен,
• при болки в корема – "Валсът на цветята" на Чайковски,
• при проблеми с алкохола – "Аве Мария" на Шуберт,
• при повишено кръвно – "Сватбеният марш" на Менделсон,
• при безсъние – "Пер Гюнт" на Григ,
• при проблеми с потентността – Венисбергската сцена на Вагнер,
• при главоболие – пролетната песен на Менделсон и Гершуин,
• при потиснатост – валсовете на Чайковски и "Пролет" на Вивалди.
Някои дори стигат до там, че се опитват да определят как въздействат различните музикални инструменти:
• пианото – облекчава напрежението в стомаха, черния дроб и червата,
• китарата – "разтоварва" сърцето,
• саксофонът – подобрява работата на бъбреците,
• цигулката – активизира дейността на тънките черва,
• арфата – подобрява дишането,
• барабанът – повишава имунитета.
Разбира се, не може да се каже, че зад всички тези твърдения, има достатъчно доказателства, но все пак нека не забравяме основният водещ принцип при всяко лечение: "Най-важното е да не се навреди!"
Музикалната терапията е един от най-популярните варианти за човек, който иска да експериментира с тези нови методи. Допитване, направено от психолози от Университета Дюк в САЩ, показва, че хората определят т.нар. музикална терапия като "най-лесния и приятен вариант за лечение: слушаш си музика и с всяка минута ставаш по-здрав".
Дори нещата на пръв поглед да изглеждат доста прости, това всъщност не е така. Като начало важното е, че практически всички специалисти не отричат положителното въздействие на музиката върху здравето на човека.
За този ефект първи споменават древните гърци. Омир е описал как мелодичните песни са помагали за изцеляването на раните на героите, а Питагор е провеждал специални занятия по хорово пеене, защото е вярвал, че хармонията в музиката ражда и хармония в душата. Запазени са сведения, че той е започнал да съставя лечебна книга с музикални рецепти, където за лечението на всяка болест е съответствала мелодия.
През Средните векове английският мислител Роберт Бъртън е написал специална книга - "Анатомия на меланхолията", в която защитава тезата, че музиката може да бъде много полезна при лечението на нервни разстройства.
През 19 век със спокойна отпускаща музика много психолози са лекували своите пациенти, но най-голям интерес към музикалната терапията е възникнал в средата на 20 век. Привържениците на този метод твърдят, че с музика могат да се лекуват не само нервните разстройства, но и много други заболявания.
Днес музикалната терапията е едно от най-популярните направления на алтернативната медицина. Привържениците на тази терапия се делят на две основни групи. По-предпазливите смятат, че лечебната сила на музиката е основана на психичните особености на човека. Според тях например спокойната класическа музика нормализира сърдечния ритъм и артериалното налягане, защото човек се отпуска и буквално се потапя в състояние на психологически комфорт.
По-радикалните поклонници на музикалната терапията изграждат доста сложни теории, обясняващи целебния ефект на избрани мелодии с точковото въздействие на звуковите вълни с определена честота върху организма. Те отново ценят най-високо лечебната сила на класическата музика, като за най-мощно и универсална лекарство се смята музиката на Моцарт, оценяват ефективността на етномузиката (например звуците на африканските барабани), но определят хардрока и хип-хопа като вредни за здравето.
За съжаление квалифицираните специалисти в тази област са рядкост и могат да се срещнат много т.нар. лечебни програми, близки до "Излекувай се сам с музика". В някои страни дори се продават дискове с названия като "Музика за..." – черния дроб, стомаха и т.н.
Ако сте решили да пробвате музикалната терапия, но не можете да намерите по-добър вариант, просто потърсете магазин за класическа музика. Всички специалисти са единодушни, че трябва да се започне с Моцарт.
В определени среди се смята за доказано, че класическата музика влияе добре дори на животните и на растенията - че кравите, които слушат Моцарт, дават значително повече мляко, а от гроздето, което расте на постоянен музикален фон, се получава най-хубавото вино.
В Япония вече дори се предлагат специални "лечебни" мелодии за мобилни телефони.
Специалистите по музикална терапия са категорични, че дори да се приеме, че съществуват целебни мелодии, те трябва да се подбират индивидуално за всеки пациент, но все пак съществуват и някои общи препоръки:
• при гастрит слушайте "Седмата" на Бетховен,
• при болки в корема – "Валсът на цветята" на Чайковски,
• при проблеми с алкохола – "Аве Мария" на Шуберт,
• при повишено кръвно – "Сватбеният марш" на Менделсон,
• при безсъние – "Пер Гюнт" на Григ,
• при проблеми с потентността – Венисбергската сцена на Вагнер,
• при главоболие – пролетната песен на Менделсон и Гершуин,
• при потиснатост – валсовете на Чайковски и "Пролет" на Вивалди.
Някои дори стигат до там, че се опитват да определят как въздействат различните музикални инструменти:
• пианото – облекчава напрежението в стомаха, черния дроб и червата,
• китарата – "разтоварва" сърцето,
• саксофонът – подобрява работата на бъбреците,
• цигулката – активизира дейността на тънките черва,
• арфата – подобрява дишането,
• барабанът – повишава имунитета.
Разбира се, не може да се каже, че зад всички тези твърдения, има достатъчно доказателства, но все пак нека не забравяме основният водещ принцип при всяко лечение: "Най-важното е да не се навреди!"
Източник: zdrave.bg
