Той е секси. Само на 25 е. Танцува звездно, в смисъл, че със салто докосва звездите, а и впечатлява хората, някои от които се изживяват като такива на земята.
Занимава се със 100 неща - снима се като модел, състезава се, организира състезания, работи като програмист към Министерство на финансите и още, и още.
Сигурни сме, че ви заинтригувахме, но не искаме да ви държим в неведение. Той е Димитър Божилов, по-известен като Мако от Electric Force Cru. Участва в рекламния клип на новото риалити Dancing Stars, което стартира скоро по bTV.
Всъщност се занимава с танци от малък, почти си помислихме, че е проходил с танцова стъпка.
И сега е брейк танцьор. При това е много добър. И адски готин.
Отказва да говори за личния си живот, само работата е на показ. Даже ми разказа как случайно кандидатствал за място в Министерство на финансите и те го взели за програмист. Сега това е сериозното му занимание.
Така е. Видяхме го, ужасно ни хареса и решихме, че трябва да го имаме. И вие също.
Ти стана лицето на Dancing Stars чрез рекламния клип на шоуто. Как те избраха за него?
Ами, не знам да ти кажа. Супер инцидентно станаха нещата, те сигурно са ме видели някъде и директно ми се обадиха.
Лесно ли беше или ви отне много време?
Самото заснемане на клипа продължи 15 часа, което не е супер много, но не е и малко.
На мен ми хареса, че този клип е много балансиран, точно на границата между смешното и нормалното. Не е някаква гротеска, да си кажеш „тоя олигофрен какво прави?".
Пък и аз не бих се появил в нещо, което да ме превърне в карикатура. Хората ме познават в една светлина и да ме видят така не би ми харесало.
Ти ще участваш ли в самото шоу?
Не, не, нямам възможност. Пък и за мен е важно това, че ме познават по друг начин. Аз не съм танцьор по състезателни танци и това шоу не е моето място за изява. Смятам, че съм по-добър в друг тип танци.
Това е първото изцяло танцувално риалити, което се прави тук. Какви са твоите очаквания за него, ще добие ли популярност?
Не мога да давам някакви прогнози, но в цял свят този формат стана супер успешен. В САЩ постави някакъв рекорд за гледаемост, доколкото си спомням. Предполагам, че и тук ще стане хит.
Зная, че са подбрали доста интересни участници – българи, които ще се върнат от чужбина, ще има и един спортист, който сега беше на олимпийските игри. Но не мога да ти кажа повече.
Ти самият как започна да танцуваш?
Много лесно, цял живот съм по залите. Майка ми и баща ми са хореограф-педагози и имат клуб по спортни танци. От малък почнах да танцувам състезателни танци и така до 16-17-годишен.
Но на 13 почнах да танцувам и брейк паралелно с това. И ми допадна много, защото е индивидуален спорт, зависиш само от себе си, нямаш партньор.
Латино танците не са ли малко ретро напоследък?
Е, не, за мен няма ретро танци. Пък и състезателните танци не остаряват. Има остарели танци, които вече не можеш да ги видиш никъде. Повечето са бални и не са особено популярни в началото на 21 век.
Имаш собствено брейк училище (прекъсва ме)...
Да, но то не е само мое. Аз съм част от Electric Force Crew, както знаеш, ние сме заедно вече 15 години и имаме поредица от училища. Освен това организираме събития, ние самите се състезаваме и правим още куп неща.
Добре, тогава колко време ще ми отнеме на мен да започна да се въртя на гърба си или на глава?
(Смее се) Това е строго индивидуално. Има хора с вродена координация и такива, които... им е изродена.
Всеки възприема по различен начин, но при добро желание дори за седмица можеш да усвоиш някои неща на много добро ниво. Е, една седмица, ако тренираш по 3 до 5 часа всеки ден, разбира се.
Смяташ ли, че участниците в Dancing Stars ще се справят с подобно предизвикателство?
Да, защо не. В самото начало ще им бъде доста трудно, но към края ще свикнат. Все пак при танците има много фактори, които трябва да се вземат предвид. То не е само да усвоиш едно движение, а цял комплекс, кое след кое е. Трябва да слушаш много музиката, за да си в синхрон, да изглеждаш добре, да си в контакт с публиката.
Според мен ще има неоткрити таланти, но и много смешници. Това е концепцията на шоуто – да бъде интересно и забавно.
Имаш колекция от международни награди. Колко са?
Хехе, отдавна спрях да ги броя. Печелил съм поне 15-16 състезания в чужбина и сигурно два пъти повече в България. Но отдавна не се състезавам тук, а само зад граница.
Понякога ние организираме състезания, в които обаче нямаме право да участваме.
Събирате ли достатъчно публика на тях?
О, да. Интерес към брейка винаги ще има според мен, даже възрастовата граница на феновете е доста висока. Това е така, защото танцът е адски атрактивен, екстремен и в същото време – изкуство. Има много други спортове, които са зрелищни и с висока доза адреналин, но при повечето липсва контакт с публиката.
Кое е най-голямото ти постижение все пак?
Ами, винаги споменавам това, че съм първият българин, поканен в журито на международно състезание по брейк. Това стана през 2000 година във Виена, дотогава никой никога не беше участвал по такъв начин на толкова голяма сцена.
Има ли условия за професионални танци в България?
По принцип тук няма много условия за каквото и да е. Все пак ние не можем да се оплачем, защото танцуваме в една от най-добрите зали изобщо в България. Но ако направим паралел в световен мащаб, няма място за сравнение.
Кое е по-мъжкарско занимание – да танцуваш или да ходиш на фитнес?
Не мисля, че това може да определи някой като мъжкар. Или вътрешно си мъжкар, или не си. Спортът, с който се занимаваш, няма значение.
Аз тренирам 7 дни в седмицата по 2-3 часа дневно, нямам време за фитнес. А и трябва да поддържам теглото си в определени граници, защото ако съм прекалено лек, ще се уморявам бързо, ако пък напълнея много, ще почнат да се натоварват ставите.
Нещата, които правя, са много по-натоварващи, отколкото ако ходя да блъскам във фитнеса. А и обемът на мускулите няма чак такова значение.
Ти самият учил ли си някога хореография?
Не. Не искам да прозвучи нескромно, но нямам такива намерения.
Целият си съзнателен живот правя само това, а според мен практиката е най-доброто училище. Работил съм с невероятни професионалисти и големи имена. Няма смисъл да уча нещо, което ми е почти вродено.
С кое голямо име все още не си работил, а искаш?
Чакай да помисля.
Бих работил с Мистър Уидълс, един от хореографите на Майкъл Джексън. Ние сме се засичали с него по някакви събития, но не сме правили нищо заедно. Той е брейк танцьор и се занимава с два стила в него – walking и poping. Те не са толкова атрактивни, но са супер танцувални.
Всъщност не мога да се оплача от липсата на интересни контакти. В Хърватия например имах възможността да работя с Миралдо, който е хореографът на Джъстин Тимбърлейк. И с други големи имена съм се срещал, особено докато бях за 7 месеца в САЩ.
Добре, а би ли участвал в турне на някоя по-комерсиална звезда, Мадона например?
Първо искам да ти кажа моята теория за комерсиалните и ъндърграунд артистите. Смятам, че двете понятия на съществуват. Просто има хора, които успяват да работят здраво и да правят стойностни неща, тях започват да ги наричат комерсиални. Има и такива, които не се справят толкова добре и твърдят, че са нещо алтернативно.
Иначе с удоволствие бих участвал в такова шоу. Проблемът в България е с пътуването – трябват визи, разправии, особено за САЩ. Получавали сме предложения да правим турнета с големи имена, но допреди няколко години ние не можехме да мръднем оттук. Дори до Австрия не можехме да отидем.
Не ви ли помага популярността?
Случвало се е да ни познаят в някое консулство, но не сме масово популярни, за да ни знаят всички. Не можем да им демонстрираме какво правим пред самото гише все пак. А и според повечето сме реални емигранти, защото всички сме млади, с по 1-2 висши образования и не сме обвързани с нищо.
Ще ти разкажа един куриоз. На някаква граница, мисля, че беше австро-унгарската, преди години ни спряха. Не ни повярваха, че сме танцьори и се наложи да им покажем на място. Танцувахме на самата граница.
Първо се обиждаш, но понеже сме супер позитивни, го приехме повече на майтап и стана забавно. Като се замислиш обаче е адски тъпо.
Можеш ли в България да се издържаш само с танци?
Не искам да звучи неприятно, но всеки се задоволява с различни неща. Ако имаш амбицията да си нещо повече, а не да живуркаш, тук няма как да стане само с танци.
В чужбина интелектуалният труд се оценява много високо. Тук все още се опитват да минат максимално тънко, по приятелски или с препоръки. А в крайна сметка стотиците травми за 15 години никой не може да ми ги плати.
Случвало ли се е агресивни жени да те преследват по състезания?
(Заеква няколко секунди) Не искам да го коментирам това. Има силен интерес към нас, но какво да ти кажа? Не сме някакви плейбои, случва се да се държат по-агресивно с нас, но гледаме да се дистанцираме. Всъщност ние сме четири много свестни момчета и не искаме да изглеждаме като някакви женкари.
Възприемаш ли се като секс икона?
Е, неееее. Ти пък сега.
Имаш ли сериозно гадже?
Първо, държа да кажа, че съм хетеросексуален, както и останалите момчета от Electric Force Crew, защото сме имали много куриозни случаи с нападателни мъже. И всички си имаме приятелки.
Каква жена може да накара ченето ти да увисне?
Няма да ти отговарям със стандартното „умна, красива и...". Може би едно от най-важните неща е да има излъчване. И трябва да е готова на компромиси спрямо мен.
Ние държим на приятелките си, когато имаме такива, но постоянно пътуваме. Не можем да ги взимаме навсякъде, все пак отиваме да работим.
За това жената трябва да прави много компромиси и да ми има доверие. Защото това е основата на връзката.
Като професионален танцьор правиш ли и стриптийз професионално?
Всъщност, сме получавали предложения да правим стриптийз. Не бихме приели, защото не искаме хората да ни познават така. Но стриптийзът не е танц, а повече показване на мъжкото тяло.
Смятам да запазя личния си живот за себе си, но ще ти кажа само, че танцьорите със сигурност правят и добър стриптийз. Просто ние знаем как да показваме тялото си максимално добре, а това е най-важното.
Как се будиш сутрин?
Като 40-годишен, въпреки че съм на 25.
Какво имаш предвид?
Вечерите ми са много натоварени – тренировки, участия, среща с останалите и все такива неща. Лягам си късно и ако трябва да стана рано ми е много трудно. Но се будя с музика, която връща годините назад отново до 25.
Какво искаш да ти се случи утре?
Искам да дойде един човек и да ми реши всички проблеми с предстоящото ни събитие, което ще бъде в Пловдив на 21 септември.
Всъщност, не мога да се оплача от живота си. Аз съм един щастлив човек. Все пак работя хобито си. Петя Дикова
Занимава се със 100 неща - снима се като модел, състезава се, организира състезания, работи като програмист към Министерство на финансите и още, и още.
Сигурни сме, че ви заинтригувахме, но не искаме да ви държим в неведение. Той е Димитър Божилов, по-известен като Мако от Electric Force Cru. Участва в рекламния клип на новото риалити Dancing Stars, което стартира скоро по bTV.
Всъщност се занимава с танци от малък, почти си помислихме, че е проходил с танцова стъпка.
И сега е брейк танцьор. При това е много добър. И адски готин.
Отказва да говори за личния си живот, само работата е на показ. Даже ми разказа как случайно кандидатствал за място в Министерство на финансите и те го взели за програмист. Сега това е сериозното му занимание.
Така е. Видяхме го, ужасно ни хареса и решихме, че трябва да го имаме. И вие също.
Ти стана лицето на Dancing Stars чрез рекламния клип на шоуто. Как те избраха за него?
Ами, не знам да ти кажа. Супер инцидентно станаха нещата, те сигурно са ме видели някъде и директно ми се обадиха.
Лесно ли беше или ви отне много време?
Самото заснемане на клипа продължи 15 часа, което не е супер много, но не е и малко.
На мен ми хареса, че този клип е много балансиран, точно на границата между смешното и нормалното. Не е някаква гротеска, да си кажеш „тоя олигофрен какво прави?".
Пък и аз не бих се появил в нещо, което да ме превърне в карикатура. Хората ме познават в една светлина и да ме видят така не би ми харесало.
Ти ще участваш ли в самото шоу?
Не, не, нямам възможност. Пък и за мен е важно това, че ме познават по друг начин. Аз не съм танцьор по състезателни танци и това шоу не е моето място за изява. Смятам, че съм по-добър в друг тип танци.
Това е първото изцяло танцувално риалити, което се прави тук. Какви са твоите очаквания за него, ще добие ли популярност?
Не мога да давам някакви прогнози, но в цял свят този формат стана супер успешен. В САЩ постави някакъв рекорд за гледаемост, доколкото си спомням. Предполагам, че и тук ще стане хит.
Зная, че са подбрали доста интересни участници – българи, които ще се върнат от чужбина, ще има и един спортист, който сега беше на олимпийските игри. Но не мога да ти кажа повече.
Ти самият как започна да танцуваш?
Много лесно, цял живот съм по залите. Майка ми и баща ми са хореограф-педагози и имат клуб по спортни танци. От малък почнах да танцувам състезателни танци и така до 16-17-годишен.
Но на 13 почнах да танцувам и брейк паралелно с това. И ми допадна много, защото е индивидуален спорт, зависиш само от себе си, нямаш партньор.
Латино танците не са ли малко ретро напоследък?
Е, не, за мен няма ретро танци. Пък и състезателните танци не остаряват. Има остарели танци, които вече не можеш да ги видиш никъде. Повечето са бални и не са особено популярни в началото на 21 век.
Имаш собствено брейк училище (прекъсва ме)...
Да, но то не е само мое. Аз съм част от Electric Force Crew, както знаеш, ние сме заедно вече 15 години и имаме поредица от училища. Освен това организираме събития, ние самите се състезаваме и правим още куп неща.
Добре, тогава колко време ще ми отнеме на мен да започна да се въртя на гърба си или на глава?
(Смее се) Това е строго индивидуално. Има хора с вродена координация и такива, които... им е изродена.
Всеки възприема по различен начин, но при добро желание дори за седмица можеш да усвоиш някои неща на много добро ниво. Е, една седмица, ако тренираш по 3 до 5 часа всеки ден, разбира се.
Смяташ ли, че участниците в Dancing Stars ще се справят с подобно предизвикателство?
Да, защо не. В самото начало ще им бъде доста трудно, но към края ще свикнат. Все пак при танците има много фактори, които трябва да се вземат предвид. То не е само да усвоиш едно движение, а цял комплекс, кое след кое е. Трябва да слушаш много музиката, за да си в синхрон, да изглеждаш добре, да си в контакт с публиката.
Според мен ще има неоткрити таланти, но и много смешници. Това е концепцията на шоуто – да бъде интересно и забавно.
Имаш колекция от международни награди. Колко са?
Хехе, отдавна спрях да ги броя. Печелил съм поне 15-16 състезания в чужбина и сигурно два пъти повече в България. Но отдавна не се състезавам тук, а само зад граница.
Понякога ние организираме състезания, в които обаче нямаме право да участваме.
Събирате ли достатъчно публика на тях?
О, да. Интерес към брейка винаги ще има според мен, даже възрастовата граница на феновете е доста висока. Това е така, защото танцът е адски атрактивен, екстремен и в същото време – изкуство. Има много други спортове, които са зрелищни и с висока доза адреналин, но при повечето липсва контакт с публиката.
Кое е най-голямото ти постижение все пак?
Ами, винаги споменавам това, че съм първият българин, поканен в журито на международно състезание по брейк. Това стана през 2000 година във Виена, дотогава никой никога не беше участвал по такъв начин на толкова голяма сцена.
Има ли условия за професионални танци в България?
По принцип тук няма много условия за каквото и да е. Все пак ние не можем да се оплачем, защото танцуваме в една от най-добрите зали изобщо в България. Но ако направим паралел в световен мащаб, няма място за сравнение.
Кое е по-мъжкарско занимание – да танцуваш или да ходиш на фитнес?
Не мисля, че това може да определи някой като мъжкар. Или вътрешно си мъжкар, или не си. Спортът, с който се занимаваш, няма значение.
Аз тренирам 7 дни в седмицата по 2-3 часа дневно, нямам време за фитнес. А и трябва да поддържам теглото си в определени граници, защото ако съм прекалено лек, ще се уморявам бързо, ако пък напълнея много, ще почнат да се натоварват ставите.
Нещата, които правя, са много по-натоварващи, отколкото ако ходя да блъскам във фитнеса. А и обемът на мускулите няма чак такова значение.
Ти самият учил ли си някога хореография?
Не. Не искам да прозвучи нескромно, но нямам такива намерения.
Целият си съзнателен живот правя само това, а според мен практиката е най-доброто училище. Работил съм с невероятни професионалисти и големи имена. Няма смисъл да уча нещо, което ми е почти вродено.
С кое голямо име все още не си работил, а искаш?
Чакай да помисля.
Бих работил с Мистър Уидълс, един от хореографите на Майкъл Джексън. Ние сме се засичали с него по някакви събития, но не сме правили нищо заедно. Той е брейк танцьор и се занимава с два стила в него – walking и poping. Те не са толкова атрактивни, но са супер танцувални.
Всъщност не мога да се оплача от липсата на интересни контакти. В Хърватия например имах възможността да работя с Миралдо, който е хореографът на Джъстин Тимбърлейк. И с други големи имена съм се срещал, особено докато бях за 7 месеца в САЩ.
Добре, а би ли участвал в турне на някоя по-комерсиална звезда, Мадона например?
Първо искам да ти кажа моята теория за комерсиалните и ъндърграунд артистите. Смятам, че двете понятия на съществуват. Просто има хора, които успяват да работят здраво и да правят стойностни неща, тях започват да ги наричат комерсиални. Има и такива, които не се справят толкова добре и твърдят, че са нещо алтернативно.
Иначе с удоволствие бих участвал в такова шоу. Проблемът в България е с пътуването – трябват визи, разправии, особено за САЩ. Получавали сме предложения да правим турнета с големи имена, но допреди няколко години ние не можехме да мръднем оттук. Дори до Австрия не можехме да отидем.
Не ви ли помага популярността?
Случвало се е да ни познаят в някое консулство, но не сме масово популярни, за да ни знаят всички. Не можем да им демонстрираме какво правим пред самото гише все пак. А и според повечето сме реални емигранти, защото всички сме млади, с по 1-2 висши образования и не сме обвързани с нищо.
Ще ти разкажа един куриоз. На някаква граница, мисля, че беше австро-унгарската, преди години ни спряха. Не ни повярваха, че сме танцьори и се наложи да им покажем на място. Танцувахме на самата граница.
Първо се обиждаш, но понеже сме супер позитивни, го приехме повече на майтап и стана забавно. Като се замислиш обаче е адски тъпо.
Можеш ли в България да се издържаш само с танци?
Не искам да звучи неприятно, но всеки се задоволява с различни неща. Ако имаш амбицията да си нещо повече, а не да живуркаш, тук няма как да стане само с танци.
В чужбина интелектуалният труд се оценява много високо. Тук все още се опитват да минат максимално тънко, по приятелски или с препоръки. А в крайна сметка стотиците травми за 15 години никой не може да ми ги плати.
Случвало ли се е агресивни жени да те преследват по състезания?
(Заеква няколко секунди) Не искам да го коментирам това. Има силен интерес към нас, но какво да ти кажа? Не сме някакви плейбои, случва се да се държат по-агресивно с нас, но гледаме да се дистанцираме. Всъщност ние сме четири много свестни момчета и не искаме да изглеждаме като някакви женкари.
Възприемаш ли се като секс икона?
Е, неееее. Ти пък сега.
Имаш ли сериозно гадже?
Първо, държа да кажа, че съм хетеросексуален, както и останалите момчета от Electric Force Crew, защото сме имали много куриозни случаи с нападателни мъже. И всички си имаме приятелки.
Каква жена може да накара ченето ти да увисне?
Няма да ти отговарям със стандартното „умна, красива и...". Може би едно от най-важните неща е да има излъчване. И трябва да е готова на компромиси спрямо мен.
Ние държим на приятелките си, когато имаме такива, но постоянно пътуваме. Не можем да ги взимаме навсякъде, все пак отиваме да работим.
За това жената трябва да прави много компромиси и да ми има доверие. Защото това е основата на връзката.
Като професионален танцьор правиш ли и стриптийз професионално?
Всъщност, сме получавали предложения да правим стриптийз. Не бихме приели, защото не искаме хората да ни познават така. Но стриптийзът не е танц, а повече показване на мъжкото тяло.
Смятам да запазя личния си живот за себе си, но ще ти кажа само, че танцьорите със сигурност правят и добър стриптийз. Просто ние знаем как да показваме тялото си максимално добре, а това е най-важното.
Как се будиш сутрин?
Като 40-годишен, въпреки че съм на 25.
Какво имаш предвид?
Вечерите ми са много натоварени – тренировки, участия, среща с останалите и все такива неща. Лягам си късно и ако трябва да стана рано ми е много трудно. Но се будя с музика, която връща годините назад отново до 25.
Какво искаш да ти се случи утре?
Искам да дойде един човек и да ми реши всички проблеми с предстоящото ни събитие, което ще бъде в Пловдив на 21 септември.
Всъщност, не мога да се оплача от живота си. Аз съм един щастлив човек. Все пак работя хобито си. Петя Дикова
Източник: tialoto.bg
