Петковден се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век.

Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.

На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.

В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене.

В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.

Днешният ден е празник и на редица български градове - Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън.