ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА
"Кабинетът пое тежък кръст за газа", коментира пред "Стандарт" президентът Георги Първанов. Интервюто е продължение от миналия брой. Подпомогнал съм преговорите по трите стратегически проекта, подписани през януари, заявява той. Разбира се, такива преговори можеха и да не се водят, това правителство можеше да си спести промяната, да изчака края на мандата и да прехвърли пререшаването на въпроса на следващия кабинет, който след изтичане на договора щеше да бъде поставен пред свършен факт, отбелязва държавният глава. Той допълва, че тогава бъдещото правителство би избирало между две неща - да се "спре кранчето" или да има прекалено рязко увеличение на цената. Първанов информира, че вече са изпратени поканите за енергиен форум с участието на представители на Русия, Европа и САЩ и че засега се планира той да се проведе на 24 и 25 април 2009 г. Очертава се много широк форум - с повече от 25 държавни глави и премиери, с участието на европейските институции, с разбирането и подкрепата и на САЩ, отбелязва Първанов. Надявам се форумът да бъде резултатен, защото за първи път ще се коментират детайлно, в дълбочина, въпроси, свързани с диверсификацията на енергийното снабдяване на Европа, допълва той. "Стандарт" е потърсил коментари на социолози за мнението на държавния глава, изразено в първата част на интервюто във вчерашния брой, че ако не се създаде стабилна управляваща коалиция след парламентарните избори, може да се наложи повторен вот в рамките на същата година. "Партиите да не горят мостове", съветва Кольо Колев от "Медиана". Според него, ако партиите не чуят предупрежденията на Първанов, може "Атака" да се окаже балансьорът, от който зависи парламентарното мнозинство. Социологът Андрей Райчев допуска, че: "Пат с коалицията е възможен сценарий". Според Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" "Президентът залага на тандем ГЕРБ-БСП. Математическите това е възможно, политически ще е разрушително за участващите в нея партии и за авторитета им, смята тя. "Кабинет ще има, търсят се играчите", е мнението на политолога Васил Гарнизов. Според него най-вероятно ще се намери политическа формула за съставянето на кабинета. Вчерашното интервю на държавния глава има отзвук и в "Класа", която търси мнението на социолога Васил Тончев /Сова Харис/. "Конфликтът между БСП и ГЕРБ се задълбочава", смята Тончев. Неговото мнение е, че за да има мнозинство вдясно, десните партии ще трябва да работят с "Атака", а за мнозинство вляво левите са обречени да работят с ДПС. Ако обстоятелствата наложат това, ще се коалират и БСП и ГЕРБ, смята Тончев.
***
Днешните вестници продължават да се занимават с темата за ДАНС. "Това е работа на правителството, а както виждате, те действат много активно - така президентът Георги Първанов отговорил на въпрос на "Сега" дали ще свика КСНС заради ситуацията в ДАНС. ДАНС успява да изпълнява възложените й задачи за гарантиране на националната сигурност, а това говори за достатъчно вътрешен ред и дисциплина, е коментарът на премиерът Сергей Станишев, цитиран от "Сега". Станишев заявил готовност да разговаря с коалиционните партньори по проблема. В свой материал в приложението "Наблюдател" "Сега" заключава: "ДАНС бе зачената в грях". В новата агенция се вляха автоматично хора със стари рефлекси и обвързаности, пише авторът. "Бързо парламентарен контрол за ДАНС", препоръчва пред "24 часа" министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова. Липсата му ражда огромно политическо словесно ръкоделие, смята тя. Това, от което ДАНС има нужда в момента, е възстановяване на активната работа и успешни операции, посочва Грънчарова. Питате ме какво става в България - започна кампанията за изборите, политическото мечтаене е в пълен ход и в този контекст бих сложила сигнала, който председателят на ГЕРБ внесе при главния прокурор за финансирането на БСП през 2005 г., отбелязва тя. Според нея ако проверката докаже това, което се твърди, БСП трябва да излъчи ясен сигнал, че се разграничава от тези спонсори, включително чрез връщане на средства.
"Използваха ДАНС да свалят Петков. Но потулиха после всичко", заявява пред "24 часа" лидерът на ДСБ Иван Костов. Дейността на агенцията трябваше да доведе до отпушване на европейското доверие към България, но не си свърши работата, ДАНС вече е опасна за страната, категоричен е Костов. "Мазохисти ли са Дончева и Петков, или БСП има трън в петата", разсъждава "24 часа" в рубриката "Анализи". Татяна Дончева, най-блестящият оратор на БСП, си остана и най-мазохистичното преживяване за партията си, коментира авторът. Според него поредната бомба, чийто фитил запали тя, щеше да е за три дни, ако Румен Петков "не бе посегнал към запазената за другарката си роля на трън в партийната пета". БСП може и да не е лидерска партия, но е партия, която обича лидера си, пише авторът и заключава, че битката на Петков, както и тази на Дончева, не са срещу Станишев.
***
"Черпих с гъши дроб Станишев", разкрива в интервю за "Труд" бизнесменът Марио Николов, който бе един от обвинените за нарушения по САПАРД. По този повод Николов декларира, че не е извършил никакво престъпление и не може да признава вина за нещо, което не е извършил. Помолен да коментира твърдението на ГЕРБ, че 15 лица, работещи в негови фирми са финансирали изборите на БСП със 150 000 лева, Николов казва, че хората са обявили дарението и са платили данъци върху него. Не мога да разбера каква връзка бе направена точно с набирането на средства от БСП и че там са отишли пари по САПАРД, заявява той. Николов казва, че се е виждал със Сергей Станишев на предизборна среща в свое предприятие, организирана по молба на местния лидер на БСП в Сунгурларе. Всеки лидер може да пожелае да дойде на предизборно събрание, отбелязва той и допълва, че като добър домакин го е черпил със специалитет от гъши дроб.
ИКОНОМИКА
"Животът поскъпна с още 1.1 на сто", обявява "24 часа". Толкова е инфлацията през септември според НСИ. така от началото на годината поскъпването на живота стигна 7.4 на сто. За последната 1 година пък скокът на цените е 11 процента, изчислява вестникът.
***
"Стига сме трупали пари за черни дни", призовава пред "Труд" депутатът от Коалиция за България Петър Кънев.Ние имаме много голям фискален резерв, трябва да спрем да трупаме пари за черни дни, когато икономиката се задъхва от липса на ресурс, коментира той. "Умира ли капитализмът", анализира "Труд". Уникалното на сегашната криза е, че пари има, но няма доверие между тези, които дават кредити, и онези, които ги търсят, коментира вестникът. Миналата седмица се появи надежда, че доверието ще бъде възстановено с наливането на 700 млрд. долара в закъсалите американски банки, при този подход обаче несъвършенствата на капитализма се лекуват със социалистически медикамент - национализация, наливане на средства, отбелязва изданието.
***
"Бюджет 2009 - в капана на компромисите", прогнозира "Дневник". Партийните централи на трите управляващи партии вече заявиха кое смятат за важно, но не се знае доколко са склонни да отстъпят при договарянето на разходните тавани, коментира изданието, което е потърсило и мнения за държавния бюджет догодина. "Буферът е фискалният резерв", твърди пред вестника Алиосман Имамов от ДПС. Според него трябва да се вземат и мерки за запазване на чуждестранни инвестиции. "Разходи в инфраструктурата", препоръчва Владимир Каролев от НДСВ. Според него допълнителни средства би трябвало да се отпуснат за здравеопазване, образование и отбрана, но само ако тези сектори се реформират. За "Реформи в здравеопазването и образованието" се обявява и Мартин Димитров от ОДС. "Строителните проекти ще балансират заетостта", отбелязва Лидия Шулева от БНД. Според нея така може да се балансира евентуален отлив на преките чуждестранни инвестиции.
БЪЛГАРИЯ-ЕС
"България е на опашката по усвоени европари за инфраструктура", пише "Дневник". Страната ни е използвала едва 38 на сто от 880-те милиона евро, с които разполага за инфраструктура по програма ИСПА от 2000 г. насам. Средното за страните-членки е над 60 процента, информира изданието, като цитира данни на Европейската комисия.
ОБЩЕСТВО
Повечето днешни вестници отбелязват организираната от БТА в партньорство с БНТ Международна конференция "50 години ЕП - през погледа на медиите". "Медии от 12 държави готвят евроагитация", пише "Труд". Трябва да подобрим осведомеността на хората не само за ползата от ЕС, но и за необходимостта от висока избирателна активност и че техният глас е важен, цитира изданието думи на председателя на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг във видеопослание към участниците във форума. "Работата ни трябва да се разглежда критично" - върху това мнение на Пьотеринг акцентира "Дума".
"Боли ли глава от Европа", пише "24 часа". "Стовари ли се Европа върху главите ни, заболя ли ни" - така генералният директор на БНТ Уляна Пръмова описва темата на конференцията. Вестникът цитира и думите на генералния директор на БТА Максим Минчев, че хората от Югоизточна Европа подкрепят разширяването на ЕС, а медиите в този регион са почти единственият фактор за информиране относно съюза. Това е и причината агенцията и БНТ да предложат проекта за конференцията. "Ниска избирателна активност за вота за Европарламент догодина", е новината от форума според "Класа". Отливът на гласоподаватели се превръща в обичайно явление за всички страни-членки, цитира изданието Антоанета Праматарова от Центъра за либерални стратегии.
"Земя" отбелязва изказването на външния министър Ивайло Калфин, че партньорството с медиите ще е все по-нужно на Европарламента за връщането на Европа на нейните граждани. "1000 журналисти са отразили заседанията на Европарламента", съобщава "Монитор". "Европа през погледа на медиите", е заглавието, избрано от "Пари".
"Кабинетът пое тежък кръст за газа", коментира пред "Стандарт" президентът Георги Първанов. Интервюто е продължение от миналия брой. Подпомогнал съм преговорите по трите стратегически проекта, подписани през януари, заявява той. Разбира се, такива преговори можеха и да не се водят, това правителство можеше да си спести промяната, да изчака края на мандата и да прехвърли пререшаването на въпроса на следващия кабинет, който след изтичане на договора щеше да бъде поставен пред свършен факт, отбелязва държавният глава. Той допълва, че тогава бъдещото правителство би избирало между две неща - да се "спре кранчето" или да има прекалено рязко увеличение на цената. Първанов информира, че вече са изпратени поканите за енергиен форум с участието на представители на Русия, Европа и САЩ и че засега се планира той да се проведе на 24 и 25 април 2009 г. Очертава се много широк форум - с повече от 25 държавни глави и премиери, с участието на европейските институции, с разбирането и подкрепата и на САЩ, отбелязва Първанов. Надявам се форумът да бъде резултатен, защото за първи път ще се коментират детайлно, в дълбочина, въпроси, свързани с диверсификацията на енергийното снабдяване на Европа, допълва той. "Стандарт" е потърсил коментари на социолози за мнението на държавния глава, изразено в първата част на интервюто във вчерашния брой, че ако не се създаде стабилна управляваща коалиция след парламентарните избори, може да се наложи повторен вот в рамките на същата година. "Партиите да не горят мостове", съветва Кольо Колев от "Медиана". Според него, ако партиите не чуят предупрежденията на Първанов, може "Атака" да се окаже балансьорът, от който зависи парламентарното мнозинство. Социологът Андрей Райчев допуска, че: "Пат с коалицията е възможен сценарий". Според Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" "Президентът залага на тандем ГЕРБ-БСП. Математическите това е възможно, политически ще е разрушително за участващите в нея партии и за авторитета им, смята тя. "Кабинет ще има, търсят се играчите", е мнението на политолога Васил Гарнизов. Според него най-вероятно ще се намери политическа формула за съставянето на кабинета. Вчерашното интервю на държавния глава има отзвук и в "Класа", която търси мнението на социолога Васил Тончев /Сова Харис/. "Конфликтът между БСП и ГЕРБ се задълбочава", смята Тончев. Неговото мнение е, че за да има мнозинство вдясно, десните партии ще трябва да работят с "Атака", а за мнозинство вляво левите са обречени да работят с ДПС. Ако обстоятелствата наложат това, ще се коалират и БСП и ГЕРБ, смята Тончев.
***
Днешните вестници продължават да се занимават с темата за ДАНС. "Това е работа на правителството, а както виждате, те действат много активно - така президентът Георги Първанов отговорил на въпрос на "Сега" дали ще свика КСНС заради ситуацията в ДАНС. ДАНС успява да изпълнява възложените й задачи за гарантиране на националната сигурност, а това говори за достатъчно вътрешен ред и дисциплина, е коментарът на премиерът Сергей Станишев, цитиран от "Сега". Станишев заявил готовност да разговаря с коалиционните партньори по проблема. В свой материал в приложението "Наблюдател" "Сега" заключава: "ДАНС бе зачената в грях". В новата агенция се вляха автоматично хора със стари рефлекси и обвързаности, пише авторът. "Бързо парламентарен контрол за ДАНС", препоръчва пред "24 часа" министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова. Липсата му ражда огромно политическо словесно ръкоделие, смята тя. Това, от което ДАНС има нужда в момента, е възстановяване на активната работа и успешни операции, посочва Грънчарова. Питате ме какво става в България - започна кампанията за изборите, политическото мечтаене е в пълен ход и в този контекст бих сложила сигнала, който председателят на ГЕРБ внесе при главния прокурор за финансирането на БСП през 2005 г., отбелязва тя. Според нея ако проверката докаже това, което се твърди, БСП трябва да излъчи ясен сигнал, че се разграничава от тези спонсори, включително чрез връщане на средства.
"Използваха ДАНС да свалят Петков. Но потулиха после всичко", заявява пред "24 часа" лидерът на ДСБ Иван Костов. Дейността на агенцията трябваше да доведе до отпушване на европейското доверие към България, но не си свърши работата, ДАНС вече е опасна за страната, категоричен е Костов. "Мазохисти ли са Дончева и Петков, или БСП има трън в петата", разсъждава "24 часа" в рубриката "Анализи". Татяна Дончева, най-блестящият оратор на БСП, си остана и най-мазохистичното преживяване за партията си, коментира авторът. Според него поредната бомба, чийто фитил запали тя, щеше да е за три дни, ако Румен Петков "не бе посегнал към запазената за другарката си роля на трън в партийната пета". БСП може и да не е лидерска партия, но е партия, която обича лидера си, пише авторът и заключава, че битката на Петков, както и тази на Дончева, не са срещу Станишев.
***
"Черпих с гъши дроб Станишев", разкрива в интервю за "Труд" бизнесменът Марио Николов, който бе един от обвинените за нарушения по САПАРД. По този повод Николов декларира, че не е извършил никакво престъпление и не може да признава вина за нещо, което не е извършил. Помолен да коментира твърдението на ГЕРБ, че 15 лица, работещи в негови фирми са финансирали изборите на БСП със 150 000 лева, Николов казва, че хората са обявили дарението и са платили данъци върху него. Не мога да разбера каква връзка бе направена точно с набирането на средства от БСП и че там са отишли пари по САПАРД, заявява той. Николов казва, че се е виждал със Сергей Станишев на предизборна среща в свое предприятие, организирана по молба на местния лидер на БСП в Сунгурларе. Всеки лидер може да пожелае да дойде на предизборно събрание, отбелязва той и допълва, че като добър домакин го е черпил със специалитет от гъши дроб.
ИКОНОМИКА
"Животът поскъпна с още 1.1 на сто", обявява "24 часа". Толкова е инфлацията през септември според НСИ. така от началото на годината поскъпването на живота стигна 7.4 на сто. За последната 1 година пък скокът на цените е 11 процента, изчислява вестникът.
***
"Стига сме трупали пари за черни дни", призовава пред "Труд" депутатът от Коалиция за България Петър Кънев.Ние имаме много голям фискален резерв, трябва да спрем да трупаме пари за черни дни, когато икономиката се задъхва от липса на ресурс, коментира той. "Умира ли капитализмът", анализира "Труд". Уникалното на сегашната криза е, че пари има, но няма доверие между тези, които дават кредити, и онези, които ги търсят, коментира вестникът. Миналата седмица се появи надежда, че доверието ще бъде възстановено с наливането на 700 млрд. долара в закъсалите американски банки, при този подход обаче несъвършенствата на капитализма се лекуват със социалистически медикамент - национализация, наливане на средства, отбелязва изданието.
***
"Бюджет 2009 - в капана на компромисите", прогнозира "Дневник". Партийните централи на трите управляващи партии вече заявиха кое смятат за важно, но не се знае доколко са склонни да отстъпят при договарянето на разходните тавани, коментира изданието, което е потърсило и мнения за държавния бюджет догодина. "Буферът е фискалният резерв", твърди пред вестника Алиосман Имамов от ДПС. Според него трябва да се вземат и мерки за запазване на чуждестранни инвестиции. "Разходи в инфраструктурата", препоръчва Владимир Каролев от НДСВ. Според него допълнителни средства би трябвало да се отпуснат за здравеопазване, образование и отбрана, но само ако тези сектори се реформират. За "Реформи в здравеопазването и образованието" се обявява и Мартин Димитров от ОДС. "Строителните проекти ще балансират заетостта", отбелязва Лидия Шулева от БНД. Според нея така може да се балансира евентуален отлив на преките чуждестранни инвестиции.
БЪЛГАРИЯ-ЕС
"България е на опашката по усвоени европари за инфраструктура", пише "Дневник". Страната ни е използвала едва 38 на сто от 880-те милиона евро, с които разполага за инфраструктура по програма ИСПА от 2000 г. насам. Средното за страните-членки е над 60 процента, информира изданието, като цитира данни на Европейската комисия.
ОБЩЕСТВО
Повечето днешни вестници отбелязват организираната от БТА в партньорство с БНТ Международна конференция "50 години ЕП - през погледа на медиите". "Медии от 12 държави готвят евроагитация", пише "Труд". Трябва да подобрим осведомеността на хората не само за ползата от ЕС, но и за необходимостта от висока избирателна активност и че техният глас е важен, цитира изданието думи на председателя на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг във видеопослание към участниците във форума. "Работата ни трябва да се разглежда критично" - върху това мнение на Пьотеринг акцентира "Дума".
"Боли ли глава от Европа", пише "24 часа". "Стовари ли се Европа върху главите ни, заболя ли ни" - така генералният директор на БНТ Уляна Пръмова описва темата на конференцията. Вестникът цитира и думите на генералния директор на БТА Максим Минчев, че хората от Югоизточна Европа подкрепят разширяването на ЕС, а медиите в този регион са почти единственият фактор за информиране относно съюза. Това е и причината агенцията и БНТ да предложат проекта за конференцията. "Ниска избирателна активност за вота за Европарламент догодина", е новината от форума според "Класа". Отливът на гласоподаватели се превръща в обичайно явление за всички страни-членки, цитира изданието Антоанета Праматарова от Центъра за либерални стратегии.
"Земя" отбелязва изказването на външния министър Ивайло Калфин, че партньорството с медиите ще е все по-нужно на Европарламента за връщането на Европа на нейните граждани. "1000 журналисти са отразили заседанията на Европарламента", съобщава "Монитор". "Европа през погледа на медиите", е заглавието, избрано от "Пари".
