Като че ли все повече нараства броят на хората, които "не могат на живеят" без сладките изкушения, а отказът от тях се превръща в истинско мъчение за желаещите да отслабнат.
Привържениците на едната крайност твърдят, че сладкото е враг на стройната фигура, а на другата – че захарта е нужда за работата на мозъка. Кой всъщност е прав?

Попадайки в организма молекулата захароза (това от което се състои бялата захар) се разгражда на глюкоза и фруктоза. Глюкозата се включва във въглехидратния обмен и осигурява на организма необходимата енергия, а на мозъка – храна. От нервната тъкан този продукт се усвоява направо - без инсулин. За усвояването на глюкозата организмът не трябва да полага никакви допълнителни усилия.

Фруктозата се усвоява 3 пъти по-бавно отколкото глюкозата и затова нивото на кръвната захар се повишава по-бавно.

Употребявайки захар, човек пълнее, защото, след като изразходи първо най-простите въглехидрати, организмът преминава към мазнините, съдържащи се в храната, а след това към тези, натрупани в т.нар. мастни депа.

Казано по друг начин тялото винаги се стреми да работи с най-малко енергийни загуби. Ако калориите, получени от изядената храна, му стигат, той ще изхаби всичко за своите нужди и няма да прибегне към собствените си запаси. Ако с приетата храна организмът получи излишни запаси, той ще ги натрупа – за да може да ги използва при нужда. А захарта като продукт от първия ешалон остава във всеки един от случаите "крайна".

За вредата от сладкото са чували всички, но тези, които страдат от наследствена предразположеност към захарен диабет, трябва да бъдат особено внимателни. Силният стрес, неправилното хранене или претоварването могат да отключат това заболяване. Най-опасни са резките скокове на нивото на захар в кръвта, а не самият факт, че е употребена захар или друг сладък продукт.

Сладкото се проявява и върху лицето – под формата на пъпки. Дерматолозите подчертават, че неправилното хранене предизвиква допълнително раздразнение на рецепторите на мастните жлези и те започват активно да изработват мазнини.

Лекарите се шегуват, че сладко обичат всички, в това число и бактериите, които са главните виновници за много от здравословните ни проблеми. А такива възникват както с кожата (бактериите, живеещи в нея запушват порите), така и със зъбите (именно бактериите, а не бонбоните са непосредствена причина за кариеса).

Според психолозите влечението към сладките храни е свързано с вкусовите пристрастия на човека още от детството. Сладките продукти в човешкото съзнание са свързани с празник, т.е. зад желанието да изядем нещо сладко стои желанието да се поглезим.

Специалистите съветват да се опитаме да определим емоциите си в момента на силно влечение към сладкото. За да се избавим от неконтролируемата потребност от сладки неща, трябва да установим кои от нашите емоции се асоциират с недостига на сладко и едва след това да вземем мерки. Ако просто се откажем от любимите бонбони, това ще означава, че сме си затворили очите за проблема и той ще се задълбочи още повече.

Ако искате да се преборите с този проблем, ще трябва да намалите калоричността - за сметка на някои заместители – например бялата захар да се замени с мед или сушени плодове, които са богати на полезни микроелементи и витамини. Те обаче не са по-малко калорични отколкото захарта и не трябва да се употребяват в големи количества.

Можете да използвате и други заместители на захарта. Фруктозата, която е особено популярна в диетичното хранене, притежава същата енергийна ценност както и глюкозата, но се усвоява по-дълго и затова не предизвиква резки скокове в нивото на кръвната захар.

Аспартамът е още един заместител на захарта в хранителните продукти, но той твърдо не се препоръчва на бременните жени, тъй като може да повлияе негативно на формирането на нервната система на плода.

Ксилитолът и сорбитолът са сладки вещества с естествен произход. Те не са въглехидрати и не провокират не провокират отделянето на инсулин. Не съдържат и калории, но също така не участват пряко нито във въглехидратния, нито в мастния обмен и затова... запасите ще си останат при вас.

Цикламатът и захаринът са заместители на захарта, които вече са забранени в някои европейски страни , тъй като е установена тяхната канцерогенност – при опити с животни. Тъй като за това тяхно действие при хората още няма достатъчно данни, въпросът остава спорен.

Заместителите на захарта, съдържащи екстракт от стевия (растение с преобладаващо сладък вкус), са признати за най-безвредните. Те са подходящи за всички освен за хипотониците - стевията способства за понижаването на кръвното налягане.

От всички заместители на захарта най-малко вредни са натуралните, но те не помагат да се избавим от излишните килограми. Затова си струва да се замислим какво искаме да получим, когато изяждаме поредното парче торта или шоколад...