Меркантилността на Холивуд да ни съсипва с безумни филми, сътворени за монотонно консумиране и изплюване понякога плаши.

Подобно кухо чувство съпровожда "Доведени братя" - комедия, опитваща се да намери нещо смешно и интересно в инфантилните хора.

Филмът събира на снимачната площадка актьорите Уил Фарел и Джон Райли, които се правиха на автомобилни състезатели в "Рики Боби: Лудият на макс".

В "Доведени братя" също се забавляват. Харесват еднакви порносписания, лудува им се с едни и същи игри и двамата обичат нощем да тарашат хладилника на родителите си, да хвърлят манджи по пода и да мъкнат шкафове в спалнята им, извинявайки се със сомнамбулските си наклонности.

Пълна семейна идилия, ако на зрителя не пречи хармоничната идея 40-годишни да се мотаят без работа, да живеят в дома на родителите си и да свалят жени с детски свян на момчета в четвърти клас.

Двамата герои не са истински братя, а доведени. Съдбата ги събира заради внезапно пламнала любов между бащата на единия и майката на другия.

Лошият герой в комедията е единственият нормален брат, който преуспява в професията си и има жена и деца.

Още по-странно е, че родителите на големите момчета нямат нищо против да се грижат за тях, поне до момента, в който не разбират, че така плануваното им щастие е потопено едновременно със счупената от отрочетата им яхта.

Чак тогава мама и татко решават, че е време "малките" им да отплуват сами в живота.

Следва тънко колебание около това кой е по-инфантилен - децата или родителите, които са ги оставили да се изживяват като застаряващи хлапета.

Режисьорът Адам Маккей върви по ясно установените правила на драматургията. Нетипични герои са поставени в типична среда, откъдето трябва да изникват недоразуменията и смехориите.

Само че тук персонажите са явни инфантили и ако зрителят не е такъв, няма как да вникне в тяхната "свежа" суматоха.

Пък и някак си остава неразбираемо защо дебилите са станали такива и какви са били като деца. По-скоро героите приличат на глезен порив на американското общество да направи отчаян опит за запазване на детето в порасналите хора.

Но екранът вече ни е убеждавал в красотата от съхраненото детство у възрастните. В "Доведени братя" подобно предложение не изглежда примамливо, а тъпо.