"Дзифт" в момента е на върха на българската бокс офис класация, изпреварвайки американските заглавия, което не е типично за един черно-бял филм.

Въпреки добрия прием в родните киносалони, продуцентите коментираха, че дори 100 пъти да бъде надхвърлена гледаемостта на най-популярния български филм - "Дзифт", пак няма да може да си върне вложените средства, камо ли да започне и да печели.

При това бюджетът му не е кой знае каква сума на фона на случващото се в киноиндустрията в световен мащаб - 1 250 000 лв.

Прожекцията в рамките на "Златна роза" в голямата зала на Фестивалния комплекс във вторник мина при препълнена зала с възможно най-много правостоящи. Отчасти големият интерес може да се обясни с агресивната рекламна кампания преди и след премиерата, така както и с голямата популярност, на която се радва Явор Гърдев като театрален режисьор.

В по-дълбок философски план обаче може да се добави нещо за чувствителното ни изоставане в преосмислянето и изтласкването на целия командно-тоталитарен социалистически комплекс, чиито напластявания не само са фрустрирали дълго време българската интелигенция, но и продължават да пораждат вторични носталгико-меланхолни механизми на изтласкване и съпротива.

Във филма това се постига на различни нива, както самият режисьор посочи, на принципа на монтажа на атракциони и метафоричния контекст, в който се разполага една обикновена криминална история - без жал и милозливост към персонажите, които са по-скоро щрихи от градски комикс, отколкото дълбоко психологически мотивирани образи.