Темата за узаконяването на фактическите съжителства се появи в блога на депутата Мартин Димитров. Г-н Димитров ясно показва, че в сегашната си форма законопроектът има сериозни пропуски. Изненадва обаче позицията против фактическото съжителство по принцип. Според г-н Димитров, узаконяването му ще намали стимулите за влизане в граждански брак, което пък ще даде силно негативен резултат върху развитието на страната.
Трудно ми е да разбера какъв ще е този негативен резултат: неженените хора също работят, раждат деца, разделят се или остаряват заедно. Нещо повече: ако толкова много хора искат да живеят без брак, нямат ли и те право на глас по въпроса? Редно ли е държавата да се държи като тираничен родител и да се бърка в личния живот на хората като им създава административни пречки? И с какво един формален брак е по-добър от едно фактическо съжителство?
Според статистиката на Г-н Димитров, около 70% от двойките живеещи без брак в крайна сметка се женят. Интересно е колко от тези бракове се разпадат- вероятно колкото и от другите. И тъй като разводът е по-тежък във всяко отношение от една фактическа раздяла, хората, които за тяхно собствено добро са били стимулирани да влязат в брак всъщност губят от сделката. Голяма част от тези 70% биха се оженили така или иначе- по религиозни причини, заради традицията или просто защото така им се иска и това е прекрасно. Но тези, които сключват брак по административни причини са си чиста жертва на държавен тормоз.
Бракът отдавна не гарантира дълговечност. Ако наистина искаш да избягаш, правиш го на всякаква цена. Известен брой хора не се развеждат въпреки, че им се иска. Така остават вързани с човек, когото вече не понасят. Това не ги прави по-продуктивни и по-ценни членове на обществото, прави ги нещастни. По този начин, държавата се явява гарант на съюз вреден за всички. От друга страна, една връзка основана на доверие има добри шансове да оцелее в тоя нелесен живот. Дали хората ще облекат това доверие в брак или не, трябва да бъде техен свободен избор.
Основна задача на едно смислено правителство е да внимава да не спира нормалните хора да живеят както пожелаят, когато не пречат на никого. И ако стотици хиляди двойки искат да живеят без брак, те трябва да получат всички подходящи права и задължения. Работата на парламента е не да забранява, а да намери как да защити правата на всички в едно фактическо съжителство.
Nikola
Трудно ми е да разбера какъв ще е този негативен резултат: неженените хора също работят, раждат деца, разделят се или остаряват заедно. Нещо повече: ако толкова много хора искат да живеят без брак, нямат ли и те право на глас по въпроса? Редно ли е държавата да се държи като тираничен родител и да се бърка в личния живот на хората като им създава административни пречки? И с какво един формален брак е по-добър от едно фактическо съжителство?
Според статистиката на Г-н Димитров, около 70% от двойките живеещи без брак в крайна сметка се женят. Интересно е колко от тези бракове се разпадат- вероятно колкото и от другите. И тъй като разводът е по-тежък във всяко отношение от една фактическа раздяла, хората, които за тяхно собствено добро са били стимулирани да влязат в брак всъщност губят от сделката. Голяма част от тези 70% биха се оженили така или иначе- по религиозни причини, заради традицията или просто защото така им се иска и това е прекрасно. Но тези, които сключват брак по административни причини са си чиста жертва на държавен тормоз.
Бракът отдавна не гарантира дълговечност. Ако наистина искаш да избягаш, правиш го на всякаква цена. Известен брой хора не се развеждат въпреки, че им се иска. Така остават вързани с човек, когото вече не понасят. Това не ги прави по-продуктивни и по-ценни членове на обществото, прави ги нещастни. По този начин, държавата се явява гарант на съюз вреден за всички. От друга страна, една връзка основана на доверие има добри шансове да оцелее в тоя нелесен живот. Дали хората ще облекат това доверие в брак или не, трябва да бъде техен свободен избор.
Основна задача на едно смислено правителство е да внимава да не спира нормалните хора да живеят както пожелаят, когато не пречат на никого. И ако стотици хиляди двойки искат да живеят без брак, те трябва да получат всички подходящи права и задължения. Работата на парламента е не да забранява, а да намери как да защити правата на всички в едно фактическо съжителство.
Nikola
Източник: Haskovo.NET
