Във Вселената се раждат повече нови звезди, отколкото смятаха астрономите досега, предаде АФП, като цитира германско изследване, публикувано в сп. "Nature".
Ян Пфлам-Алтенбург и Павел Крупа от Университета на Бон (Германия) обясняват, че ражданията на звезди в далечните галактики не могат да бъдат наблюдавани пряко, а само по специфичното излъчване "Ейч-алфа" от районите в близост до свръхмасивните млади звезди.
Техният живот е много по-кратък от този на звезди, чиято маса е близка до слънчевата. Лъчите "Ейч-алфа" са толкова по-интензивни, колкото по-многобройни са новите звезди, са установили двамата астрофизици.
Те са изчислили, че на всяка свръхмасивна звезда се раждат 230 по-леки звезди. Изчислението им обаче се основава на хипотезата, че нови звезди се раждат предимно в районите около центровете на галактиките, където се намират най-масивните звездни купове.
Пфлам-Алтенбург и Крупа обаче поставят под съмнение тази хипотеза, тъй като са установили, че в районите, отдалечени от галактичните центрове, на всяка свръхмасивна звезда се раждат повече от 1000 по-леки.
Резултатът на германските астрономи се потвърждава от измервания, извършени с изкуствен спътник в ултравиолетовата част на спектъра. Той улавя по-лесно по-малките звезди и открива голям брой райони на звездообразуване в ексцентричните зони на спиралните галактики, където липсват лъчите "Ейч-алфа", обяснява Пфлам-Алтенбург. БТА
Ян Пфлам-Алтенбург и Павел Крупа от Университета на Бон (Германия) обясняват, че ражданията на звезди в далечните галактики не могат да бъдат наблюдавани пряко, а само по специфичното излъчване "Ейч-алфа" от районите в близост до свръхмасивните млади звезди.
Техният живот е много по-кратък от този на звезди, чиято маса е близка до слънчевата. Лъчите "Ейч-алфа" са толкова по-интензивни, колкото по-многобройни са новите звезди, са установили двамата астрофизици.
Те са изчислили, че на всяка свръхмасивна звезда се раждат 230 по-леки звезди. Изчислението им обаче се основава на хипотезата, че нови звезди се раждат предимно в районите около центровете на галактиките, където се намират най-масивните звездни купове.
Пфлам-Алтенбург и Крупа обаче поставят под съмнение тази хипотеза, тъй като са установили, че в районите, отдалечени от галактичните центрове, на всяка свръхмасивна звезда се раждат повече от 1000 по-леки.
Резултатът на германските астрономи се потвърждава от измервания, извършени с изкуствен спътник в ултравиолетовата част на спектъра. Той улавя по-лесно по-малките звезди и открива голям брой райони на звездообразуване в ексцентричните зони на спиралните галактики, където липсват лъчите "Ейч-алфа", обяснява Пфлам-Алтенбург. БТА