Да си изостанал поне веднъж е по-скоро предимство, отколкото недостатък за бившите комунистически страни от Централна Европа, защото те устояват на глобалната финансова буря, посочва в анализа си Адам Ясер от Ройтерс. И докато водещите световни централни банки наливат милиарди във финансовия сектор, за да му помогнат да преодолее загубите от сложните пазарни инструменти, новите източни членки на Европейския съюз удържат позиции.

Икономистите отдават това на относителната изостаналост на региона въпреки огромната модернизация и напредък към капитализма през последните 20 години.

Казано по-опростено, обикновеното банкиране в бързо нарастващите икономики в региона е достатъчно печелившо, за да не изкушава банките да инвестират в по-рискови активи като ценни книжа, гарантирани с ипотеки. Кредитната активност, която отчита бърз растеж през последните няколко години, е ниска според западните стандарти и до голяма степен е била финансирана от депозити. Така че въпреки ограничеността на ликвидността тя продължава да бъде достатъчна, за да поддържа финансовата система стабилна.

"Новите членки на ЕС устояват на глобалните финансови сътресения", коментира Кристоф Розенберг, регионален представител в Международния валутен фонд (МВФ). "Банковите системи в страните с относително ниско съотношение на кредитите спрямо депозитите като Полша, Словакия и Чехия са по-слабо изложени на риск от пресъхване на чуждестранното финансиране", отбелязва той.

Въпреки че често медиите бият тревога, правителствата в региона все още не са подложени на натиск да действат. Потребителите, закалени от бурния преход от комунизъм към капитализъм през последните 20 години, продължават да бъдат оптимисти.

"Живеем в постоянна криза след падането на комунизма", отбелязва Валя Ивайлова, 31-годишна българка, инженер по професия. "Още една няма да промени нещата", допълва тя.

Късметът изглежда също е изиграл своята роля, тъй като нито една от големите международни банки, които заедно притежават почти половината от местните банки в региона, до момента не е била засегната пряко от огромните загуби, свързани с високориското ипотечно кредитиране.

Здрави банки

Доброто състояние на банковия сектор е ключов фактор. Съотношението между кредитите и депозитите в Полша, на която се пада почти половината икономическа активност в региона, е близо единица. Общият обем на кредитите в икономиката е само 24 процента от брутния вътрешен продукт. И двата показателя са доста под западните равнища.

Изследване, направено неотдавна от UniCredit, която е водещ инвеститор в региона, показва, че балансовият отчет на финансовата система в Централна Европа е горе-долу равен на общия БВП - безопасно равнище по всички стандарти. В еврозоната равнището на финансовата система е двойно спрямо БВП.

Освен това повечето централноевропейски банки имат стабилни съотношения за капиталова адекватност и нямат инвестиции в "токсични" активи като ценните книжа, гарантирани с ипотеки.

Това и все още нарастващите икономики крепят инвеститорското доверие, а най-ликвидните пазари в региона - Полша, Унгария и Чехия - се представят сравнително добре. Ангажиментът на Полша да влезе в еврозоната през 2011 година също укрепва доверието в целия регион.

По-бавен растеж?

Достъпът до капиталовия портфейл обаче, както и междубанковото финансиране от чужбина вече са по-ограничени, възпирайки растежа на оживеното ипотечно кредитиране и процъфтяващия жилищен пазар.

Акциите на някои строителни компании в Полша се търгуват за една четвърт от стойността си преди кризата, тъй като стотици апартаменти стоят празни и строителството по нови проекти е временно спряно.

Това ще отнеме от растежа, въпреки че няма да се случи по един и същи начин навсякъде. Според Уникредит Полша, Чехия и Словакия ще отчетат незначителен растеж, но в балтийските страни, Румъния и България забавянето би могло да бъде по-изразено.

Балтийските държави и България са особено уязвими на кредитната криза, тъй като те зависят от чуждестранните потоци, за да финансират дефицита по текущите си сметки и кредитите си, а освен това защото техните икономики бяха стимулирани изключително силно от жилищния бум. Четирите страни са обвързали валутите си към еврото, което от една страна успокоява инвеститорите и домакинствата, но пречи на постепенното коригиране на валутния курс.

При най-лошия сценарий това би могло да доведе до силно намаляване на валутните резерви и шоково обезценяване, подготвяйки почвата за твърдо приземяване и изтощение за домакинствата, силно обвързани с чуждестранното кредитиране.